ПРОФ. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: КОГАТО ПРОСТАТАТА ВИ АЛАРМИРА, ТЪРСЕТЕ УРОЛОГ ПРЕДИ ТВ ЛЕКАРСТВАТА

---

Интервю на Юлия Георгиева

Фото авторът

Проф. Анелия Клисарова е началник на Клиниката по нуклеарна медицина, метаболитна терапия и лъчелечение в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна. Доскоро тя бе ректор на Медицинския университет. По време на двата мандата като ректор проф. Клисарова се пребори за разкриването на два нови факултета – Факултет по дентална медицина и Факултет по фармация. Медицинският университет – Варна, придобива структурата на традиционно висше училище по тези регулирани професии. 

Професорът ежегодно участва и на Мултидисциплинарните онкологични разговори и екстракти (МОРЕ) - форум, който бе създаден от доц. Димитър Калев, ръководител на онкологичната клиника в УМБАЛ „Св. Марина“. Тази година темата, която специалистите обсъдиха, е карциномът на простатната жлеза. 

 

- Проф. Клисарова, как се развива МОРЕ през годините и каква е практическата полза от форума за всеки отделен пациент?

- С годините форумът става и по-широк, и по-популярен. Докато в началото бяхме една група ентусиасти, които искахме да направим нещо така, че да има един национален консенсус и да бъде мултидисциплинарно решението на проблемите, които имат нашите онкоболни пациенти, сега интересът към МОРЕ е все по-голям и се решават наистина важни проблеми. Самите ние, когато учим студентите си, първото, което им казваме, е, че ракът е едно системно заболяване, което изисква екипност при лечението, комплексен подход. В МОРЕ се събират специалисти в различни области, което дава възможност за постигане на консенсус, за създаване на алгоритъм на лечението.

- Кои бяха най-дискутираните въпроси по отношение рака на простатата? 

- Една от темите бе свързана с това кога трябва да започне скринингът – когато мъжът е на 40 г. или когато вече е на 50, каквато е в момента практиката у нас. Вторият въпрос е на какъв период трябва да се прави изследването с простатспецифичния антиген – на 6 месеца или на няколко години? Важно е да се знае, че трудно бихме убедили хора от по-далечни райони, където има по-слаб контрол върху тяхното здраве, защото те сами не отиват на профилактика, сами да мислят за скрининг. Затова всяка страна трябва да си изработва собствени норми. Докато едни американци са научени на половин година да си правят пълна профилактика, ние имаме голяма група от населението, която не се грижи за здравето си, докато не го заболи. Затова при нас е необходима една по-широка просветна дейност, която пък ще доведе до по-обхватен скрининг. 

- Как стои въпросът с качеството на живот на онкоболните?

- Всички казваме „дай боже да е жив и здрав пациентът“, но е много важно и как ще живее този пациент, след като му приложим методите на терапия за рак на простатата. След радикалната операция за премахване тумора, при която се отстраняват всички лимфни възли и семенни мехурчета, много сериозно възниква въпросът какво ще стане с пациента - дали ще развие инконтиненция и ще загуби ли еректилната си функция. Хормонотерапията също има странични ефекти върху физиката на мъжа. Затова изхождайки от гледна точка на качеството на живот на пациента, коментирахме как можем да комбинираме така методите, щото наистина да съхраним до максимум инервацията на половите органи, което не води до нарушение на еректилната функция и изобщо избягването на последващите усложнения. Всички тези методи трябва така да се анализират, че да се направи една оптимална програма, която, от една страна, лекува болния, а от друга, съхранява качеството му на живот. Лекарите вече не мислят само за преживяемостта. Като резултат от дискусиите в рамките на МОРЕ участниците излизаме с ръководства, които са подходящи и за общопрактикуващи лекари, и за студенти, и за останалите колеги. 

- Равносметката за 2012 г. по отношение на заболеваемостта от карцином отново ли ще е страшна?

- За съжаление и тази година ще има ръст на онкоболните - около 3,5 до 5 процента се увеличават някои видове локализации спрямо предходната година, което е много. Тенденциите са както за увеличаване броя на болните, така и за подмладяване на болестта. Което е много страшно като извод. Първо трябва да убедим нашите пациенти, че се изисква упоритост, сериозност и дух при лечението на тази болест. Трябва да се знае, че има хора, които преживяват това заболяване и го побеждават, но затова трябва да има превенция. 

- Това означава ли, че профилактиката при мъжете трябва да започва не от 50 г., а от 40 г.?

- На форума се обединихме, че профилактиката трябва да започне поне от 45 г., а не от 50 г., както е сега. Разбира се, ако изследването PSA е в норма, няма нужда да се прави на всяко полугодие. Но веднъж в годината, когато човек отива на профилактика, може да се пусне и простатспецифичния антиген, който е един от много добрите туморни маркери за индикация, че започва нещо в простатата. А колкото по-навреме се реагира и когато туморните клетки са в капсула и няма метастази, лечението е много по-лесно и евтино. 

- Намалява ли делът на пациентите, които се откриват в напреднал стадий на рака и с метастази?

- Трудно мога да отговоря на този въпрос, тъй като ракът на простатата е много коварно заболяване. Често при тази болест няма симптоми. Пациентът в началото си обяснява по-трудното уриниране или намалената полова функция с възрастта или пък мисли, че има хипертрофия на простата, или пък си взима от телевизионните реклами лекарства, вместо да отиде на преглед и да си направи изследване с туморен маркер. Понякога пациентите с рак на простата и метастази имат такива симптоми и оплаквания, че лекарите, започвайки изследванията, първо откриват разсейките и след това първоизточника. Затова когато „простатата ви алармира“, идете на уролог за преглед и чак след това посягайте към лекарствата и чайовете от телевизионните реклами. Никой не застава срещу достъпните препарати, но взимани без преглед, те могат много да забавят ранната диагноза. Изследването с туморен маркер не е неприятно, това е просто кръвно изследване. Ще окуража мъжете с това, че ракът на простатната жлеза е лечим. Има преживяемост до 20 г. 

- Джипитата не трябва ли да бъдат обучавани да мислят за рака като постоянна вероятност?

- Затова направихме тази специалност „Обща медицина“ и на тези наши конференции трябва да бъдат канени и джипита. А книжките с алгоритмите, с които ние излизаме всяка година от МОРЕ, се разпространяват безплатно. Всичко в тези наръчници е изписано съвсем ясно от начало до край с точни указания какво да се прави. Само за Варна тиражът е около 2000 бройки, които се разпространяват безплатно.

- Имаме супермодерни скенери, но те показват ли всичко, което трябва да се види? 

- Никога не може да се предвиди абсолютно всичко, макар вече да е толкова добра техниката, че операциите се планират много по-добре. За съжаление все още няма метод, който да е 100 процента сигурен в диагностиката. Освен това ние като лекари се съмняваме, че става въпрос за тумор въз основа на всички изследвания, които правим на пациента, но в крайна сметка е важна и локализацията на тумора. Апаратите не могат предварително да ни кажат дали ракът има капсулка или не. Това могат да кажат само патоанатомите. Доколко е преминала тази капсула и е влязла в околните тъкани - това е изключително важно за класификацията на тумора. Там голяма роля играят хистологията и оперативната находка. Предхирургичните изследвания са изключително важни, защото не всеки пациент е подходящ за операция. Понякога е необходимо да се направи предварителна лъчетерапия, с която туморът да се събере и да се създаде поле на сигурност, за да не се разнесат туморни клетки например.

- Какво ново в борбата с рака?

- През последните 10-15 г. ние поставихме диагноза на невроендокринните тумори, които могат да бъдат с различна локализация и да секретират определени нива на различни активни субстанции. Те са с много интересна клинична картина, защото един вид е туморът, но в зависимост от локализацията си протича с различни клинични картини. Тези тумори са трудни за диагноза, но благодарение на съвременната техника ние можем да ги диагностицираме. Въобще в България това, което ще направим, е развитието на профилактиката и на лъчелечението. Закупиха се наистина много добри и съвременни апарати, което е изключително важно, защото досега при такива трудни локализации не можехме да провеждаме лъчетерапия поради липса на техника и нашите пациенти отиваха в Турция. Сега тези хора ще могат да се лекуват в страната си за сметка на здравната каса. И ако подобрим и профилактиката и почнем повече да мислим за собственото си здраве като пациенти, а семейните лекари да ни насочват към това, мисля, че след 4-5 години преживяемостта и ранната диагноза ще бъдат подобрени. 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.