Журналист: Корекцията на бюджетния дефицит няма да промени финансовата картина

22/10/2026, 18:01

Кадър Нова телевизия

Евростат коригира бюджетния дефицит на България за 2025 г. от 3,5% на 4% от БВП. Какво стои зад промяната и ще има ли последствия за публичните финанси? Темата коментира в студиото на „Пресечна точка” икономическият журналист Ивайло Лаков.

Според него корекцията на статистическите данни е обичайна практика, която не бива да се възприема като нещо необичайно или притеснително. „Това е абсолютно нормална практика. Навсякъде по света се случва. В САЩ също издават данни, които малко по-късно биват коригирани. Това не е нещо, което да е необичайно”, смята Лаков.

По думите му промяната в размера на дефицита може да се отрази най-вече на политическия дебат. „Ще се отрази върху политическите разговори. Може би някой ще се опита да го превърне в политическа дъвка – да бъдат упреквани предишните управляващи, че са избързали да влизаме в еврозоната и са изкривили данните по някакъв начин. Това е според мен пълна глупост. Има друга теория, че ако България в тази си ситуация не беше в еврозоната, валутният борд щеше да бъде подложен на огромен натиск. Можеше и да не издържи. Тогава щяхме да изживеем 1995-1996 г. отново”, коментира той.

Лаков обърна внимание и на нарастващите притеснения на потребителите заради по-високите цени. „Цените се повишиха осезаемо. Нормално е това да притеснява всички хора. Причината обаче не е в еврото. Цените на хранителните стоки са скочили в глобален мащаб драстично. Геополитическата обстановка е такава. Цените на горивата примерно не са свързани със самото евро”, каза той.

Икономическият журналист коментира начина, по който се представят данните за цените и надценките. „Виждам опасни тенденции. Висши представители на държавата, регулаторите, хора на високи чиновнически позиции жонглират твърде свободно с разни цифри. Не може да покажеш доставната цена на една стока и крайната продажна цена и да кажеш колко процента надценка има. Между двете цени има огромно количество хора. Това е чиста спекулация и тотален популизъм”, твърди Лаков.

Той посочи още и нарастващия дял на средствата, които държавата преразпределя чрез бюджета. По думите му през последното десетилетие този дял се е увеличил значително. „Потребителите са абсолютно прави, че е скъпо. За последните 10 години парите, които държавата преразпределя през бюджета, са се увеличили от около 32% като част от БВП до 45 на сто. Това означава много повече държава в икономиката. Тя е настъпила, завзела е много повече позиции и преразпределя голям дял от БВП през последните 10 години”, заяви Лаков и добави: „Колкото повече държавата влиза, би следвало нещата да са по-регулирани. Те обаче не са”.