Историци: Единният учебник по история, предлаган от Радев, е първа крачка към авторитаризма

22/10/2026, 14:43

Булфото

Предложението на министър-председателя Румен Радев за въвеждане на единен учебник по история и цивилизации, български език и литература и география и икономика предизвика остра реакция сред академичната общност. На пресконференция представители на Софийския университет и Българската академия на науките предупредиха, че зад аргументите за единство и уеднаквяване на знанията се крие риск от политически контрол върху образованието. Според тях подобен модел е характерен за авторитарни и тоталитарни държави, в които властта се стреми да наложи единен прочит на историята и обществото, предаде БГНЕС.

От Бояна до днешната инициатива

Акад. проф. д.и.н. Иван Илчев припомни, че идеята не е нова. През март 2023 г. тогавашният президент Румен Радев организира среща в резиденция „Бояна“, на която са обсъждани именно подобни намерения. Акад. Илчев е бил поканен за модератор на събитието и още тогава е изразил категорично несъгласие.

„Казах, че въвеждането на един-единствен учебник ще бъде първата стъпка към диктатурата. В това ме подкрепи и присъстващият тук проф. Веселин Янчев“, заяви историкът. По думите му идеята е израз на „доста примитивна представа за истинския патриотизъм“.

Важно е да се направи разграничение между двата периода: срещата в „Бояна“ е от времето, когато Радев е президент, а настоящата инициатива е заявена от него вече като министър-председател на 15 септември 2026 г., в първия учебен ден.

Проф. д.н. Веселин Янчев очерта исторически паралел с управлението след преврата от 19 май 1934 г., когато централизацията на образованието и националистическото възпитание са част от по-широк политически проект. Според него единният учебник не може да бъде разглеждан изолирано от намерението за уеднаквяване на представите за България и света.

„Целта е учениците да придобият типизирана представа за България и света, с акцент върху националните ценности и национализма“, посочи проф. Янчев. Той предупреди, че подобна политика може да доведе до подмяна на гражданското образование с възпитание, което превръща учениците и преподавателите в опора на властта.

Един учебник - една държавна идеология?

Проф. д.и.н. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания при БАН отправи едни от най-острите предупреждения. Според него опасността не е просто педагогическа, а политическа: единният учебник създава предпоставки за цензура и идеологическо подчинение.

„Един учебник означава политическа цензура. Пренаписваш историята така, както властта е решила, и я налагаш като държавна идеология“, заяви Палангурски. Той предупреди и за последиците върху учителската професия: преподавателят рискува да се превърне в изпълнител на предварително зададено съдържание, вместо да бъде самостоятелен професионалист.

На въпрос за разликите между учебниците при една и съща учебна програма Палангурски обясни, че съществените различия често са в методиката, в начина, по който се представят и анализират историческите събития чрез документи, текстове, изображения и карти. Именно това позволява на учителя да избере най-подходящия подход за своите ученици. Като пример за натиск върху историческото съдържание той посочи и продължителните спорове с образователни министри около употребата на понятието „окупация“ за присъствието на съветските войски в България след Втората световна война.

„Учителят е сърцето на образованието. Какво ще прави той ще повтаря един текст? Тогава да закрием учителската професия и просто да пускаме видеа“, коментира историкът.

Палангурски направи паралели с авторитарни режими и заяви, че според него България се движи опасно към авторитаризъм. Той изрази и по-широкото си политическо опасение, че подобни промени в образованието могат да отслабят гражданското съзнание и европейската ориентация на страната.

Русия, Китай и проваленият гръцки модел

Писателят Захари Карабашлиев постави инициативата в международен контекст. Той посочи Русия, Китай и Виетнам като държави, въвели единни учебници по определени предмети, и противопостави на този модел европейската практика на образователен плурализъм. По думите му дори Гърция, където доскоро е действал модел с един учебник по съответните дисциплини, преминава към повече учебници.

„В коя посока искаме да вървим ние - към Русия, Китай и Виетнам или към Европа, от която произлизат философията и демокрацията?“, попита Карабашлиев.

Той подчерта, че всяка образователна реформа трябва да стъпва върху ясна диагноза на съществуващите проблеми и доказателства, че предложеното решение ще ги преодолее. „Лечение без диагноза е експеримент. Реформа без анализ е експеримент“, заяви писателят, който говори и като родител на деца в училищна възраст.

Свободата на избора е част от демокрацията

Проф. д.ф.н. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии, предупреди, че единният учебник по литература може да наложи единствена интерпретация на художествените произведения и да ограничи развитието на самостоятелно мислене. „Литературата е път към развиване на мисленето и изграждането на ценности“, заяви тя, като предупреди за опасността от идеологизация и засилване на националистическия патос в подбора и тълкуването на литературните текстове.

Деканът на Историческия факултет проф. д-р Мира Маркова също подкрепи позицията, че многообразието от учебници е съществена част от свободата на преподаване. Тя подчерта, че проблемите в образованието не се решават чрез премахване на избора, а чрез съобразяване на учебните материали с реалните потребности на учениците.

Доц. д-р Светослав Живков от СУ, един от инициаторите на отвореното писмо, съобщи, че подкрепата за него надхвърля 200 историци от повече от десет университета и научни институции. Той отхвърли твърдението, че различните учебници объркват учениците, тъй като във всеки клас учителят избира един учебник, а всички одобрени издания следват обща държавна програма и подлежат на оценяване.

„Добрият българин трябва преди всичко да бъде добър гражданин - функционално грамотен гражданин“, подчерта Живков.

Посланието на академичната общност е недвусмислено: патриотичното възпитание не изисква монопол върху историческия разказ. Напротив, когато държавата се стреми да наложи единствена интерпретация на миналото, образованието рискува да престане да изгражда свободни граждани и да се превърне в инструмент за възпроизвеждане на властта.