Да преживееш потопа: В Мало Бучино хората все още трудно стигат до домовете си (видео)

04/12/2017, 20:24

В софийското село Мало Бучино хората все още не могат да стигнат до домовете си. Река Какач отнесе пътя и заля дворовете и мазетата.

Да чуваш грохот на побесняла вода, а да не я виждаш – това е било най-страшното за Дениза Деянова и семейството й в нощта на бедствието.

“Нощно време в наводнение е най-страшният момент. През деня виждаш, можеш да се ориентираш, може да прецениш реално обстановката, но през нощта е нещо страшно”, признава тя.

Благодарна е, че имало кой да помага - и при строежа на дигите, и при разчистването, пише btvnovinite.bg.

„Тази стихия няма кой да я спре. Въпреки всичко, не останахме сами”, подчерта Дениза.

По двора са останали локви, но наводнените постройки са разчистени.

От съседните къщи обаче бедствието още не си е тръгнало. Мазетата на пострадалите къщи са наводнени и на третия ден след бедствието. Просто водата продължава да се просмуква обратно вътре.

Багери започнаха да разчистват калта и да строят път наново.

„Не съм разстроена от това, че сме наводнени. Благодарна съм, че сме живи”, казва Деница.

Затова ѝ е по-лесно да мисли не за това, което е загубила, а за това, което е спасила в бедствието.

В софийското село Мало Бучино хората все още не могат да стигнат до домовете си. Река Какач отнесе пътя и заля дворовете и мазетата. Да чуваш грохот на побесняла вода, а да не я виждаш – това е било най-страшното за Дениза Деянова и семейството й в нощта на бедствието. “Нощно време в наводнение е най-страшният момент. През деня виждаш, можеш да се ориентираш, може да прецениш реално обстановката, но през нощта е нещо страшно”, признава тя. Благодарна е, че имало кой да помага - и при строежа на дигите, и при разчистването. Pause Mute Loaded: 0%Progress: 0% Remaining Time -1:53 Fullscreen Embed Код за вграждане„Тази стихия няма кой да я спре. Въпреки всичко, не останахме сами”, подчерта Дениза. По двора са останали локви, но наводнените постройки са разчистени. От съседните къщи обаче бедствието още не си е тръгнало. Мазетата на пострадалите къщи са наводнени и на третия ден след бедствието. Просто водата продължава да се просмуква обратно вътре. Багери започнаха да разчистват калта и да строят път наново. „Не съм разстроена от това, че сме наводнени. Благодарна съм, че сме живи”, казва Деница. Затова ѝ е по-лесно да мисли не за това, което е загубила, а за това, което е спасила в бедствието.