ВИЖТЕ КАК СОБСТВЕНИЧКАТА НА ЕДНО ЧУДНО ЗАВЕДЕНИЕ НА „ГАЛАТА” СЕ БОРИ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ БИЗНЕСЪТ Й (+СНИМКИ)

22/10/2012, 08:56

Юлия Георгиева и Георги Александров

Снимки архив

Дребният бизнес се бори в роден „Сървайвър“

Квартал „Галата“ е едно от малкото останали места, където варненци срещу малко бензин и малък бюджет могат да избягат от шума и прахоляка на големия, макар и вече мъртъв град. Именно там, накрая на квартала, където асфалтът свършва и хората потъват по стръмните 500 стъпала, за да стигнат до дивите места на крайбрежието, се намира малката семейна кръчма на Мариана Христова. Нейното заведение е първото нещо, което хората, връщайки се от галенските лагуни, виждат. Тя е спирката за туристите, за рибарите, за хората, които търсят покой. Мястото е бивша къща, затова и има собствен дух. Дори трудно може да се нарече кръчма, тъй като тук няма да срещнеш обичайните пиянски запои, удавени в дива чалга. Тук идваш, за да отмориш, да забравиш тегобата на делника.

Собственичката Мариана Христова. (вдясно)

Мариана е отраснала във Варна. Когато се омъжва, идва в „Галата“ уж за малко, ей така, да пробва какво ще стане. „Пробата“ трае вече 20 години, защото жената е все още влюбена в спокойствието на квартала и не иска да си тръгне. Преди години решава, че къщата, с която семейството й разполага, може да се превърне в успешен малък семеен бизнес, макар сезонът за галенци да е кратък – само през юли и август. „Тук идват туристи не само от Варна и страната, но и от чужбина“, коментира Мариана. За нейна изненада, отварянето на малкия бизнес не се оказва така лесно, както звучи. Години отнема, докато успее да извади всички документи, които да стартират идеята. Но това е в миналото, махва с ръка симпатичната жена. С усмивка си спомня първите две-три години, когато къщата се превръща в заведение. „Имах две работнички – готвачка и сервитьорка“, разказва тя. По онова време място при Мариана е трудно да си намериш – масите пълни, чужденци от Германия, Чехия и Полша се превръщат в нейни редовни клиенти, а онези, които не са успели да си намерят маса в заведението, си взимат бира и сядат на стълбите, по тротоара, само и само да останат в обсега на вълшебното местенце, където малкото заведение се е сгушило. „Наистина – стратегическо място. Имах редовни клиенти от чужбина, които идваха да ядат при мен по три пъти на ден. Работата беше много. Успявах да плащам всичко – и заплатите на хората, и осигуровките, всичко“, спомня си Мариана.

Но идилията малко по малко почва да отстъпва пред кризата, която притиска все по-упорито не само България, но и цяла Европа. „В един момент се оказа, че голяма част от клиентите ми останаха без работа. Хората станаха бедни, разчитащи на обезщетения и помощи, без никаква възможност да прекарат вечерта навън“, коментира Мариана. За нея настъпват трудни времена, но тя решава, че ще се бори до последно. За съжаление, се налага да освободи двете жени и от две години върти кръчмата съвсем сама. „Проблемът е повсеместен, защото ако преди чужденците идваха на „Галата“ да си почиват за цял месец, това лято някои останаха за две седмици, а други едва за няколко дни. Когато се отбиват при мен, стоят само на по една биричка, защото нямат пари“, казва жената. Не по-различно е положението и с варненците, които идват в „Галата“ за по ден, за да избягат от сивото си ежедневие. „В събота и неделя това лято нямаше място за паркиране по улиците, плажът беше пълен – повечето варненци. Но разликата беше, че хората не могат да си позволят да се отпуснат. Те идваха, но с торбите от големите хранителни магазини, с които си слизат долу до плажа, а като се върнат, отварят багажниците на колите си и се налага да пият горещата вода, която си носят, и след това си заминат. Почти никой не се отбиваше в заведението, и то не само при мен, а и при колегите по-нагоре“, коментира Мариана.

Помощ от държавата: Това някаква шега ли е!?

Нормално е в условията на криза държавата да изработи механизми, с които да подкрепи малкия и среден бизнес, да даде шанс на най-упоритите да запазят онова, което са създали. „Това шега ли е някаква...?“, отговаря риторично Мариана на въпрос дали са били създадени такива механизми, от които тя и колегите й да се възползват. „Точно през последните две години в активния сезон вместо клиенти в заведението имаше тълпи от инспектори. Всевъзможни държавни служби започнаха масово да прииждат на проверки. Буквално се спъваха на прага ми кой да влезе пръв. То не бе данъчни, то не бе трудова инспекция, ХЕИ и така нататък. И отвсякъде се сипят изисквания, глоби без причина. Това получаваме“, разказва жената.

Равносметката от току-що приключилия уж активен летен сезон е повече от плачевна. „За щастие не плащам наем за заведението, тъй като къщата е семейна. А резултатът от лятото е елементарен – просто бях на ръба да си плащам сметките за вода, ток и осигуровки, при положение че работя без персонал. А зимата не знам как ще е, но много малко хора ще оцелеят. Това е „Сървайвър“, допълва тя.

И все пак тя идва всеки ден в малкото си заведение, отваря, чисти, приветства с усмивка всеки клиент, независимо че повечето не могат да си позволят елементарна вечеря. Защо ли? Защото Мариана все още има надежда, че някога, все някога нещата ще се подобрят, че ще се върне онова време, когато край нея е имало поне готвачка и сервитьорка. Че клиентите, влюбени в „Галата“, в мита за Галатея, в красивите плажове и лагуни ще се върнат спокойни, защото ще могат да си позволят поне за ден да не мислят как да вържат мизерния си бюджет. „Само това ни остава“, завършва Мариана.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!