Търговците предупреждават за нов експеримент, който може да вдигне цените

09/09/2026, 08:37

кадър: bTV

Изтече срокът за обществено обсъждане на методиката за изчисляване на така наречената „справедлива стойност“ на храните. Според Сдружението за модерна търговия предложената формула съдържа грешки, а част от използваните данни не отразяват реалната ситуация на пазара.

Как държавата ще определя кое е „справедлива стойност“ на храните и ще доведе ли новата методика до реално намаляване на цените? Това са част от въпросите, които остават без ясен отговор след края на общественото обсъждане.

Според Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, самата методика е трудно да бъде обяснена на разбираем език, тъй като според него и държавата не е успяла да представи ясно как точно ще работи формулата.

„Аз няма как да обясня просто това, което предлага държавата, тъй като тя самата не може да го обясни по прост и ясен начин“, заяви в ефира на bTV Вълканов.

По думите му по време на работна среща в Министерството на икономиката дори авторите на формулата са признали, че в нея има грешки и че изходните данни, които се използват, не са достатъчно релевантни към случващото се на пазара.

Сред проблемите той посочи и цените, които се използват от стоковите тържища, както и данните за вноса.

„По думите на самия земеделски министър Абровски и цените на вноса не са много релевантни, тъй като според него има внос на занижени цени. Ако според един министър данните за вноса не са коректни, как според друг министър това може да бъде рефер за каквото и да било, на всичко отгоре с претенцията да се нарича справедливо“, коментира Вълканов.

Кой плаща цената?

Според него дебатът за цените не трябва да се свежда единствено до производители, преработватели и потребители, тъй като разходи понасят и търговците.

Вълканов даде пример със земеделието и сравни ситуацията в България с тази в Гърция, където според него много повече площи се обработват и напояват.

„Как може да си говорим тогава и защо да изместваме разговора в посока на някакви имагинерни понятия като „справедлива стойност“, вместо да решаваме реалните проблеми“, попита той.

По думите му в България под 2% от земеделските площи се напояват, което оказва сериозно влияние върху производството и цените на земеделската продукция.

Търговците предупреждават за допълнителни разходи

От Сдружението за модерна търговия твърдят, че съществуват вече работещи частни платформи, които използват данни за цените, подавани ежедневно от търговските вериги към Комисията за защита на потребителите.

Според Вълканов тези системи могат да бъдат използвани като основа за по-ефективен механизъм, вместо държавата да създава нова административна система.

Той предупреди и за допълнителни разходи за бизнеса.

„Всяка една такава административна мярка включва някакъв допълнителен ангажимент, който търговецът трябва да изпълни. Той е свързан с доразработването на IT системи и с ангажирането на човекочасове“, обясни той.

По думите му още от август миналата година търговците подават данни към КЗП, което е изисквало специална интеграция на информационните им системи.

„Всичко това струва пари, всичко това го плащаме и ние през цените на храните“, заяви Вълканов.

„Слагаме каруцата пред коня“

Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия основният проблем не е в търговията, а много по-назад по веригата – в ниската производителност и добавената стойност в българското земеделие.

„Ние сме тръгнали да оправяме търговията, където може да си има някакви грешки, както във всяка една сфера на обществено-икономическия живот, но пак слагаме каруцата пред коня“, каза той.

По думите му производителността в българското земеделие е значително по-ниска в сравнение с тази в редица други европейски държави.

Сред причините той посочи качеството на семената, липсата на напояване, начина на управление на стопанствата и високите разходи.

Защо една диня струва многократно повече в магазина?

В разговора беше поставен и въпросът за голямата разлика между изкупните и крайните цени на някои продукти.

Като пример бяха посочени дините – производители твърдят, че получават около 8-9 евроцента за килограм, докато в магазините цената може да достигне значително по-високи нива.

Вълканов обаче изрази съмнение, че големите търговски вериги изкупуват дини на толкова ниски цени.

По думите му в разгара на сезона в големите вериги са се продавали дини на цени около 25-29 евроцента за килограм, а в зависимост от сорта, произхода и начина на доставка цените могат да бъдат и по-високи.

Той обясни, че когато веригата на доставка е по-дълга, през нея преминават повече посредници, които също имат разходи и добавят своя марж.

„Там, където веригата е по-дълга, неминуемо минава през повече ръце. Всички тези ръце също искат да сложат нещо отгоре си. Те също полагат труд и трябва да купят същите неща, които си купуваме ние с вас от магазина“, обясни той.

Според него не може автоматично да бъде обвиняван малкият търговец, който продава качествени български домати на по-висока цена, тъй като той не може да реализира огромни количества и част от стоката неизбежно се бракува.

Защо се внасят чужди плодове и зеленчуци?

Според Вълканов вносът не винаги е проблем, а може да бъде естествен механизъм за поддържане на цените по-ниски, когато българското производство не е достатъчно.

„Ако българските домати не са достатъчни като количество, за да задоволят нашето потребление, очевидно трябва да си внесем. Не само че трябва да си внесем, ами това е естествен механизъм да поддържаме цените ниски на вътрешния пазар“, каза той.

По думите му дефицитът на дадена стока неизбежно води до по-висока цена.

Над 2 млрд. евро за земеделие – но какъв е резултатът?

Вълканов постави под въпрос и ефективността на огромния финансов ресурс, който се насочва към земеделския сектор.

По думите му тази година за земеделие се разходват рекордни средства – над 2 млрд. евро от европейски субсидии и национално финансиране.

Според него въпросът не е само колко пари се дават, а какви резултати се постигат с тях.

„Нека да излезе този човек и да каже: ние ще дадем 200 милиона повече. Това ще доведе ли до 5% повече българско мляко, до 7% повече български праскови, до нещо измеримо?“, попита той.

По думите му средствата могат да бъдат насочени към конкретни цели – напояване, модернизация, коопериране, управление на риска и подобряване на инфраструктурата.

Ще продължат ли да поскъпват зеленчуците?

По отношение на цените на храните Вълканов посочи, че не всички продукти са поскъпнали значително спрямо година по-рано.

Той даде за пример млечните продукти, яйцата, свинското и пилешкото месо, при които според него цените в голяма степен са близки до нивата от предходната година.

При плодовете и зеленчуците обаче ситуацията е различна.

„Аз не виждам как ще станат по-ниски. Първо, защото виждате какво е положението – вода няма, няма кой да бере“, заяви той.

Като друг сериозен проблем той посочи недостига на работна ръка. Според него липсата на достатъчно хора в земеделието, складовете и търговията увеличава разходите и натиска върху цените.

По думите му, ако производството в България продължава да е недостатъчно, по-лесният вариант остава вносът на по-ниска цена.

Имат ли българските производители достъп до големите вериги?

Вълканов отхвърли твърдението, че българските производители нямат достъп до големите търговски вериги.

По думите му значителна част от стоките по щандовете са български, но не всеки производител може да отговори на изискванията за необходимите количества, качество и подготовка на продукцията.

Той посочи, че около половината от пазара се състои от неорганизирана търговия – малки квартални магазини, пазари и директни продажби, където производителите също имат възможност да предлагат продукцията си.

„Кошницата с грижа“ не решава структурните проблеми

В разговора беше обсъдена и инициативата „Кошницата с грижа“.

Вълканов заяви, че Сдружението за модерна търговия не е страна по инициативата и той лично не вярва, че подобни мерки могат да заместят конкуренцията и свободното пазарно поведение.

Той направи сравнение и с Гърция, където според него е въведен различен модел, обхващащ не само търговците, но и производители и преработватели.

По думите му и там обаче подобни мерки имат своята цена и вече се наблюдават трудности за малките търговци, които все по-трудно могат да се конкурират с големите компании.

„Справедливата цена“ няма да реши проблема

В заключение Николай Вълканов определи идеята за „справедлива стойност“ като пореден експеримент, който няма да реши структурните проблеми в сектора.

Според него нито една административна формула няма да може сама да свали цените, ако зад нея остават нерешени проблемите с напояването, производителността, цената на труда, енергията и организацията на земеделското производство.

Основният въпрос според него не е как държавата ще изчисли „справедливата стойност“ на дадена храна, а как ще създаде условия българското производство да стане по-ефективно и конкурентоспособно.

„Трябва да направим нещо, което в значителна степен работи, когато нищо отзад по веригата не е както трябва“, обобщи Вълканов.