"Уолстрийт Джърнъл": Путин разчита на четири сценария за победа в Украйна

13/11/2026, 14:05

кадър: Ютуб

Руският президент Владимир Путин разчита на четири основни сценария за победа във войната срещу Украйна, но два от тях - срив на украинската армия и принуждаване на Киев да приеме условията на Москва под натиска на Доналд Тръмп - засега не се осъществяват. Останалите два обаче могат да се окажат по-успешни през 2027 г.

Те включват парализиране на украинската икономика чрез непрекъснати ракетни удари и атаки с дронове, както и отслабване на европейската подкрепа за Киев на фона на нарастващата популярност на партии, които се противопоставят на военната помощ, пише БГНЕС, позовавайки се на статия на Томас Гроув и Маркъс Уокър в "Уолстрийт Джърнъл".

Преговорите в Абу Даби тази седмица, проведени с посредничеството на САЩ, показаха, че Кремъл продължава да преследва първоначалните си военни цели - териториално разпокъсване и подчиняване на Украйна, както и пренаписване на европейския ред за сигурност след Студената война.

„Всички цели, които сме си поставили, ще бъдат постигнати“, заяви главният руски преговарящ Владимир Медински пред руската държавна телевизия на 11 ноември.

Според повечето наблюдатели Путин вероятно ще изчака първите месеци на 2027 г., преди да реши дали да продължи настоящата стратегия.

„Пролетта е моментът, който руснаците ще очакват. Те искат да видят какви резултати ще даде ракетната кампания“, както и кой ще спечели предстоящите президентски избори във Франция, заяви Хана Ноте, директор за Евразия в Центъра за изследвания на неразпространението на оръжия „Джеймс Мартин“.

„След това ще направят равносметка“, добави тя.

Ноте смята, че дори тогава Русия по-скоро ще преразгледа стратегията си, отколкото да се откаже от целите си.

Тръмп не успява да принуди Киев да отстъпи

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. Кремъл се надяваше американският президент да принуди Украйна да направи териториални и други отстъпки.

Тръмп дори заяви на украинския президент Володимир Зеленски: „В момента нямате козове.“

Въпреки американския натиск Киев отказа да предаде територии, които руската армия не е успяла да завладее.

Решението на Тръмп да прекрати почти цялата американска военна и финансова помощ за Украйна допълнително ограничи възможностите на Вашингтон да оказва натиск.

САЩ обаче продължават да разполагат с инструменти за влияние.

На 12 ноември Зеленски съобщи за смущения във военната сателитна интернет услуга Starlink, предоставяна от компанията SpaceX на Илон Мъск в координация с Пентагона.

Мъск вече беше ограничил използването на военната система Starlink от Украйна през октомври на фона на напрежението между Тръмп и Зеленски.

Междувременно Москва се опитва да убеди Белия дом да облекчи санкциите дори без прекратяване на огъня, като предлага перспективи за доходоносни сделки на американски инвеститори, близки до Тръмп и неговите мирни пратеници.

Тези инициативи обаче до голяма степен не дават резултат, въпреки частичното облекчаване на санкциите и подкрепата на американски представители за икономическо сътрудничество с Русия.

Поемането на контрола над Конгреса от демократите след междинните избори през ноември може допълнително да затрудни администрацията на Тръмп при евентуално ново облекчаване на санкциите.

Москва не крие разочарованието си от продължаващата украинска съпротива.

В края на октомври главният външнополитически съветник на Путин Юрий Ушаков заяви, че американците имат „твърде малко“ за предложeние на преговорната маса.

„Путин болезнено осъзнава ограниченията на Тръмп в момента. Затова ще продължи да воюва, докато ситуацията в Украйна не се промени или не забележи някакви размествания в Европа“, заяви Татяна Становая, основател на консултантската компания R.Politik.

Русия засилва ударите по украинските градове

Според „Уолстрийт Джърнъл“ през 2026 г. Русия е постигнала най-слабите си резултати на бойното поле в Източна Украйна от 2022 г. насам.

Опитите за обкръжаване на основните украински отбранителни позиции в Донецка област са се провалили, а руските сили предприемат последен опит за пробив преди зимата.

Украинската армия засега удържа позициите си въпреки хроничния недостиг на личен състав.

Данни на руската държавна статистическа служба Росстат, получени от хакери, свързани с Украйна и беларуската опозиция, сочат над 450 000 загинали руски военнослужещи от началото на войната.

Според някои анализатори реалният брой може да доближава 600 000, тъй като данните не обхващат голяма част от загиналите след средата на 2025 г.

По-рано тази година Москва смени висши военни командири в Украйна, отчасти заради критиките към огромните загуби.

Руските настъпателни операции обаче продължават да срещат сериозни затруднения заради масовото използване на дронове, което засега дава предимство на отбраняващите се сили.

„Зимата обикновено е най-благоприятният период за настъпващите руски войски, но присъствието на украински дронове на фронтовата линия вече е толкова мащабно, че само периоди на лошо време, които ограничават операциите с дронове, вероятно ще позволят на руските сили да постигнат значителен напредък“, заяви Конрад Музика, основател на полската аналитична компания Rochan Consulting.

При относително застинал фронт Москва засилва ракетните атаки и ударите с дронове срещу украинските градове и критичната инфраструктура.

Сред целите са електроцентрали, складове, черноморски пристанища за износ на зърно и мостове над река Днепър, която разделя страната.

Кампанията заплашва да остави украинските градове без достатъчно електричество, отопление и течаща вода през зимата.

Социологическите проучвания обаче показват, че нарастващите трудности засега не увеличават готовността на украинското общество за капитулация.

Продължителните удари могат да предизвикат хуманитарна криза и да парализират икономиката, което би направило Украйна още по-зависима от европейското финансиране.

Европейската подкрепа се превръща в основен фактор

Кремъл осъзнава, че Европа вече е основният поддръжник на Украйна, но същевременно може да се окаже и най-уязвимото звено в нейната съпротива.

Путин разчита политическата подкрепа за Киев в Европа да се разпадне, преди продължителната война да стане непосилна за самия руски режим.

Слабият икономически растеж, затруднените социални системи и високите енергийни разходи подкопават популярността на европейските правителства, повечето от които подкрепят Украйна.

Същевременно расте подкрепата за леви и десни популистки партии, които често демонстрират по-благосклонно отношение към Русия.

Във Франция националистическият кандидат Марин льо Пен, която според цитираните социологически проучвания е водещ претендент за президентските избори през пролетта, обещава да ограничи френското и европейското финансиране за Украйна.

В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“, определена като най-популярната партия в страната, настоява за възобновяване на мащабните покупки на руски природен газ, което би обърнало усилията за намаляване на енергийната зависимост от Москва.

В Италия, където през 2027 г. трябва да се проведат парламентарни избори, както в управляващата десноцентристка коалиция, така и в лявоориентираната опозиция има партии, които се противопоставят на помощта за Украйна.

Засега европейските правителства запазват подкрепата си за Киев въпреки затрудненията с енергийните доставки, задълбочени тази година от войната между САЩ и Иран.

Путин заяви, че желае да работи с Европа в бъдещите мирни преговори, но само ако европейските държави говорят с един глас.

„Бихме искали американците да работят с европейците, така че те най-накрая да решат какво искат - мир или война в Украйна“, заяви руският президент след среща с американския пратеник Стив Уиткоф на 12 ноември.

Руската икономика също е под натиск

Икономическите възможности на Русия да поддържа продължителна война не са неограничени.

Кремъл изпитва затруднения с покриването на нарастващия бюджетен дефицит, докато военните разходи достигат една трета или повече от държавните разходи.

Регионалните власти, изправени пред недостиг на средства, вече са намалили плащанията към семействата на загиналите военнослужещи.

„Имаме работа с много нестабилна система“, заяви Александра Прокопенко, старши научен сътрудник в базирания в Берлин Център „Карнеги Русия - Евразия“.

Според анализа следващите месеци ще бъдат решаващи за оценката на стратегията на Путин. Москва ще следи дали ударите срещу украинската инфраструктура ще отслабят икономиката на страната и дали политическите промени в Европа ще намалят подкрепата за Киев.