Страховита мистерия обгърна "Титаник"! На дъното на Атлантическия океан се случва нещо непознато и шокиращо

20/12/2017, 21:02

Непознато, изумително явление накара света да заговори отново за съдбата на злополучния кораб „Титаник”. 105 години след като лайнерът потъна на дъното на Атлантическия океан, върху корпуса му живее и расте най-големият, най-странен кооперативен организъм на земята, пише obekti.bg.

Този смайващ факт бе огласен за първи път от микробиолога Рой Кълимор и автора на книгата „Призракът на „Титаник” Чарлз Пелегрино. Преди повече от десетилетие двамата учени заявиха, че бронята на кораба е обгърната от интелигентна мрежа от взаимосвързани бактерии, които се хранят с нея. Произходът на това сложно образувание е неизвестен, дори извънземен. Предполага се, че същият вид микроорганизми населяват океана на спътника на Юпитер Европа.

Изследователите вярват, че бактериите живеят свързани в голяма структура и използват

общ микробен език. С него те общуват интелигентно

и си разменят смислени информационни знаци. Този език е необикновен, съставен от химични или електрически сигнали. Такъв феномен е наричан „кворумно усещане”. При него цели микробни общности долавят присъствието една на друга и усещат действията си, създавайки организация, взаимодействие и растеж.

Микроорганизмите по „Титаник” разяждат металните му останки, създавайки килим от ръжда върху повърхност, равна на четириетажна сграда. Чудовищната мрежа бавно пълзи по бронята на кораба, хранейки се с желязото от нитовете му. Тя прави дупки в стоманата му. Оставя след себе си ръждиви образувания с формата на ледени висулки, които са с обща дължина над 900 м и се клатушкат при носа на разбилия се плавателен съд.

Живата мрежа съставя единен комуникиращ суперорганизъм в ледените води на океана, където налягането е чудовищно. От структурна гледна точка висулките й съдържат канали, през които преминават течности, богати на желязо, морска вода, сяра и електрически сигнали. Предполага се, че са възникнали и след това са се развили в пръстеновидна структура, подобна на тази при ствола на дърво. Много са деликатни. Накрая най-вероятно ще се разпаднат на фин прах, твърдят изследователите водолази. Това е системен процес на рециклиране на желязото и връщането му обратно в природата.