Учени: Топенето на леда превръща Антарктида във вторичен източник на живачно замърсяване

09/08/2026, 02:00

Снимка: Пиксабей

Топенето на леда превръща Антарктида във вторичен източник на живачно замърсяване, алармират учените. През последните 200 години леденият континент е натрупал значителни количества живачно замърсяване, въпреки усилията да остане сравнително недокоснат от човешката дейност.

Живакът постъпва в околната среда по естествен път чрез вулканична активност и изветряне на скалите. След началото на масовото използване на изкопаеми горива и разрастването на минната индустрия обаче концентрациите му в околната среда рязко се увеличават. През този период Антарктида действа като своеобразен „резервоар“ за живака, задържайки значителни количества замърсител в ледената си покривка. Това вероятно е ограничавало постъпването му в морските хранителни вериги и съответно в морските храни.

Проблемът е, че индустриите, които отделят живак, са и сред основните източници на парникови газове, предизвикващи затоплянето и топенето на антарктическия лед. В резултат замърсяването, натрупвано в продължение на десетилетия, постепенно се освобождава и попада в океана.

Екип, ръководен от еколога Чънчжън Джоу от Пекинския университет, е изследвал процеса чрез седиментни ядки, взети от шелфа край Антарктическия полуостров – най-бързо топящия се регион на континента. Изследването показва, че въпреки отдалечеността от основните промишлени източници на живак, шелфът на Антарктическия полуостров натрупва замърсителя два пъти по-бързо от средното за континенталните шелфове в световен мащаб, съобщава уебсайтът Science Alert.

От началото на индустриалната епоха в средата на XIX век скоростта на натрупване на живак в района се е увеличила със 160%. Един от основните начини, по които живакът достига Антарктида от отдалечени райони, е чрез атмосферата. След това той може да попадне в морската вода и отново да се върне във въздуха. Този процес е известен като „атмосферно-океански цикъл“. Новото изследване показва, че значителна част от увеличаването на живачното замърсяване идва и от самия континент. Топенето и ерозията на леда активират втори процес, при който натрупаният в ледовете живак се освобождава и достига сушата и океана.

Според изследователите взаимодействието между двата цикъла е увеличило с 550% освобождаването на живак от сушата вследствие на топенето на леда, а обменът между атмосферата и морската повърхност е нараснал с 350%. „По този начин затоплянето на климата превръща големия исторически запас от живак в Антарктида в активен вторичен източник на замърсяване, увеличавайки риска от живачно замърсяване в полярните райони“, посочват учените.

Световната здравна организация определя живака като един от десетте химични елемента и съединения, представляващи най-сериозна опасност за общественото здраве. Дори при ниски концентрации той е токсичен. Особено тревожен е фактът, че микроорганизми в антарктическия морски лед могат да превръщат живака в метилживак – силно токсична форма на елемента, която се натрупва в морските организми. Това може да засегне цялата хранителна верига на Южния океан – от микроскопичните диатомеи през крил и рибите до най-висшите хищници.

Изследователите предупреждават, че концентрациите на живак при някои антарктически видове, включително антарктическия патагонски зъбатик, марлини и акули, вече често надхвърлят предишни регистрирани стойности и допустимите граници за безопасност на храните. Замърсяването не остава ограничено и до водите около Антарктида. Количеството живак, което морските течения изнасят от шелфа на Антарктическия полуостров към открития океан, се е увеличило с 400%. Това означава, че замърсяването може да достигне и по-отдалечени морски екосистеми.

Ако и други периферни морета на Южния океан са натрупали живак след началото на индустриалната епоха в мащаби, сходни с тези около Антарктическия полуостров, рискът за екосистемите и риболовната индустрия може да бъде още по-голям, отбелязва БГНЕС. Картината е тревожна, но има и важна особеност – процесът е пряко свързан с човешката дейност. Ограничаването на глобалното затопляне и на емисиите на замърсители може да помогне за предотвратяване на допълнителното освобождаване на натрупания в Антарктида живак.