Раците в горното течение на река Девненска изчезнаха напълно, сигнализираха местни жители. Един от тях е общинският съветник Красимир Боянов, който буквално е израснал край реката и като юноша е ловил цели чували с раци. Сега той само си спомня за богатия урожай и за годините, в които реката е била извор на живот и истински приключения.
Боянов води екипа ни до местност, в която реката се разклонява и изтича в два ръкава. Между тях има полянка, а до нея се стига по мостчета. "Наричахме това място Чаирите на дядо Илия. Тук идваха хора отвсякъде, разпъваха палатки, пускаха рачила, правеха си барбекю, а на сутринта си тръгваха с богат улов. Девненските раци бяха големи колкото човешка длан", спомня си Боянов.
Той недоумява защо тези водни обитатели са изчезнали, още повече че река Девненска се захранва с екологично чиста изворна вода. "Ние не само ги ловяхме, но и ги развъждахме. Носехме раци от други сладководни водоеми и поддържахме равновесието", разказва местният избраник.
Учените по света отдавна възприемат популацията на раци като индикатор за чистотата на водни басейни, защото знаят, че те играят ролята на биосензори и реагират бързо на промени в качеството на водата.
"Използваме раците като жива химическа лаборатория – едновременно като биоиндикатор и биосензор", казва пред Агенция "Ройтерс" Павел Козак, директор на Изследователския институт за рибни култури и хидробиология към Университета в град Водняни, Чехия.
В горното течение на река Девненска не се застояват води, които биха повлияли на качеството на речната вода. Единственото изключение се забелязва и от Чаирите на дядо Илия – циментовият завод.
Още на 8 август м.г. инспектори от Басейнова дирекция "Черноморски район" извършват контролна проверка в предприятието, при която вземат проба от поток дренажни води преди заустването им в река Девненска.
При емисионна норма от 250 мг/дм3 (милиграма на кубичен дециметър) е установено съдържание на 265 мг/дм3. Направена е препоръка за изграждане на нови мониторингови пунктове на входа на потока, непосредствено преди площадката на завода, а резултатите от взетата оттам водна проба показват още по-високи стойности – 835 мг/дм3. Това означава, че изхвърляните от "Девня цимент" дренажни води променят и органолептичните характеристи на речната вода, което оказва пагубно въздействие върху екосистемите.
В доклад от комплексна проверка на РИОСВ-Варна е записано, че към 30.09.2017 в р. Девненска са заустени 130 920 кубически метра дренажни води с наднормено съдържание на сулфати. От документа става ясно, че заводът замърсява системно реката по този показател, поради което операторът ("Девня цимент" АД) е възложил специализирано проучване по въпроса на проф. д-р Алексей Бендерев – ръководител секция "Хидрология" към геологическия институт на БАН. Становището на учения не е огласено в доклада на екоинспекцията.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Зарков: Сигурността на корабоплаването в Черно море не може да бъде гарантирана, докато тече война между Русия и Украйна
Дата: 18/10, 09:13
Йотова и Гюров на дебат на 29 октомври, ако стигнат на балотаж
Дата: 18/10, 09:08
Частични избори за кмет се провеждат в редица населени места в страната
Дата: 18/10, 09:07
Силно интензивен е трафикът на „Капитан Андреево“ и „Лесово“
Дата: 18/10, 09:02
Две години, в които надеждата се превръща в живот
Дата: 18/10, 09:00