Стоянка Мутафова с изказване за съвременните млади хора

24/01/2018, 10:58

"В театъра има много талантливи млади хора, които дават надежда". Това каза в интервю за БТА в Русе голямата българска актриса Стоянка Мутафова.

В библиотеката в крайдунавския град тя и дъщеря й - Мария Грубешлиева-Муки, представиха пред препълнената зала вчера вечерта биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!".

Мутафова заяви, че се чувства много добре в Русе, тъй като от тук е баща й Константин Мутафов - писател, драматург, преводач, публицист, един от основателите на Народния театър и на Архивния отдел на Националната библиотека "Кирил и Методий".

По повод на наближаващия й рожден ден - 2 февруари, актрисата каза, че не празнува личните си празници.

Чувствам се много добре, поради това, че баща ми е от тук, Русе. Той много обичаше Русе, даже имаше един разказ - "Ех, ти Дунав мой". Много обичаше Дунава, лозята, гроздобера. Все за Русе говореше непрекъснато. Русе е хубав град, има хубави старинни къщи. Това са прекрасни къщи. В София такива къщи вече няма. Като дойда тук, малко се чувствам като в чужбина, каза Мутафова.

На въпрос на БТА "Какво разбрахте от живота?", актрисата отговори - Животът като цяло е хубаво нещо. Добре, че съм се родила, че да позная живота и да видя, че има живот. Защото има някои, които не са се родили или са се родили, но са живели малко. Аз живях пълноценно. Не съм доволна от всичко онова, можеше много, много повече. Но това не зависеше от мен, а пък може и от мен да е зависело - не съм много предприемчива. На мен ми трябва човек да ме ръчка малко.

"Вижте, аз много не ходя на театър, тъй като преживях травма. Падна на главата ми нещо много тежко и ми отне, не ми е отнело зрението напълно, виждам, но не мога да чета. А много четях, много, много, много. Първите години много тежко понасях това, бях стигнала до самоубийство, защото как така ще живея без четене. Но се научих да живея. С лупа чета, но не е четене това - друго си е да вземеш книга, да я отвориш, да се наслаждаваш, да мислиш върху нея. Текстът за ролите ми го увеличават, за да мога да чета с очила. В началото това го понасях много тежко, но полека-лека свикнах. А някои ми викат: "Не си изтървала много", каза още актрисата.

/24 часа