ВАРНЕНЦИ ИЗВИХА ОПАШКА ЗА МИЛОСТИНЯ (+СНИМКИ)

05/11/2012, 17:15

Страница на Юлия Георгиева

Фото Румен Сарандев

770 тона хранителни продукти ще получат 14 600 нуждаещи се от Варненска област в рамките на втория транш по програмата „Разпределяне на храни от интервенционните запаси на ЕС за най-нуждаещите се лица“.

Храната идва от ЕС, а програмата се прилага от Държавен фонд „Земеделие“, с участието на Българската агенция по безопасност на храните и Българския червен кръст.

Днес точно в 11 ч. в кв. „Владиславово“ вече се беше оформила опашка от нуждаещи се, които очакват да си отидат у дома с няколко торби храна, или общо 52 килограма за всеки. Раздаването закъснява с няколко минути, а щом се появяват местните репортери, недоволството на част от чакащите буквално изригва, особено с оглед скандала преди броени дни около боба с червеи, също предназначен за най-бедните у нас. „Вие какво си мислите, че като сме роми, сме прости ли!? Напротив! Тези помощи я ги вземем, я не. Мен лично този боб хич не ме топли! Работа ми трябва на мен, а не да се чудя как със 70 лева детски да оцелявам. Да вдигнат малко детските, на хората пари да дадат, а на младите – работа, ама целогодишна, а не сезонна. От това се нуждаем“, пени се една от жените на опашката. Към нея се присъединява възрастна ромка, чиито синове и щерки са й оставили на ръцете пет внучета, за които да се грижи. Искала жената да прати четири от хлапетата на училище, но още в началото й сервирали, че трябва да извади по 50 лева на дете за тетрадки и помагала. „Откъде да ги извадя тези пари, като живея само от пенсията си!?“, риторично пита жената. Но пък е доволна, че само след броени минути, когато си вземе хранителната помощ, ще зарадва внучетата, тъй като обичайно в пакетите винаги има по нещо сладичко за най-малките.

„Миналата година имаше вафли и давах на децата по една да имат за училище“, казва тя. Обаче пакетът с боб и консервата със сарми отишли на боклука. Във варивото се щурали гъгрици, а постните сарми не били хубави.

„Те вътре само с ориз. Оставихме ги да ги вземат онези, които имат животни, защото не ставаха за ядене“, допълва по-млада жена от същия етнос, притиснала дребосъче към себе си. Към тях се присъединява по-възрастен мъж, който потвърждава казаното. „Опитах ги, не бяха наред.

Едни безвкусни такива“, обяснява човекът. Междувременно, докато всички заедно висим на опашката и чакаме първият пункт във Варна да започне раздаването, което официално трябва да стартира, когато се появи областният управител на Варна Коста Базитов, пушачи и непушачи яко са обгазени от цигари „Арда“, които смучат част от мъжете, дошли да помогнат на жените си при пренасянето на товара.

Страстите малко се успокояват, когато раздаването най-после започва и жените се спускат да коментират малко по-практично очакваната помощ. Доволни са, че този път сред продуктите са предвидени олио и захар, и то в немалки количества.

Има бисквитки за малчуганите и 2 кг конфитюр, с които да им мажат филийките сутрин. По пет килограма брашно и още толкова ориз. Лещата е 12 кг, а по 1 – 1,5 кг са спагетите, макароните, картофеното пюре и медът. Предвидени са и 8 кг боб, но за момента раздаването му е преустановено, освен в областите Кърджали, Кюстендил, Перник, Пловдив, Сливен и Стара Загора. В останалите области се чака становище от Държавната агенция по безопасност на храните.

Бедността – съдба, от която никой не е

застрахован

Ако едни чакат торбите с храната, докато пушат цигари и още недокоснали пакетите критикуват, има други хора на същата тази опашка, за които помощта е гаранция, че тази зима никой у дома няма да умре от глад. С детето си под ръка пред пункта за раздаване е застанала жена на средна възраст. Момчето й е с Даун, което предопределя съдбата на цялото семейство. „15 г. работих в изчислителния център. С висше образование съм, съпругът ми също.

Така се стекоха нещата, че майчинството ми продължи доста по-дълго, отколкото очаквах“, коментира жената. Усмихва се скромно, стиснала няколко торбички в ръката си. Чистосърдечно ми обяснява, че синът й, който вече е голям, получава инвалидна пенсия от 120 лева плюс още 70 лв. за придружител. Тя пък успяла да заеме едно място по общинската програма за лични асистенти и получава чисто 188 лева заплата, тъй като според договора е назначена на длъжността на 6-часов работен ден. За съжаление мъжът й през годините също останал без работа, тъй като се разболял и сега е инвалид трета група. „Доста ни е трудно. Затова за нашето семейство сегашната хранителна помощ е не просто важна – тя е много важна за нашето оцеляване“, коментира тя. От цялото й същество лъха скромност и благодарност. „Знаете ли, че от миналогодишната помощ още си имам два пакета ориз. Това е голямо спасение при тези условия. Благодарим за всичко“, допълва тя. Но не е съгласна с мненията на останалите нуждаещи се, че миналата година сармите не ставали за ядене и че бобът бил пълен с гъгрици. „Учудвам се, че може да има недоволни от това, че някой помага“, диви се тя. „Няма как, случва се понякога в живота да изпаднеш в такова положение – да се чудиш как да оцелееш. Такава ни е съдбата. Детето ми се роди болно и ето ме сега и мен тук, на опашката за храна“, завършва разказа си жената, все така усмихната и приветлива.

Гледна точка

Коста Базитов: Там, където има нужда, държавата се намесва

Интересна интерпретация на дългогодишната европейска програма за хранителна помощ в полза на най-бедните направи новият областен управител Коста Базитов. На въпрос дали многобройната тълпа, наредила се за брашно и олио, не е показател за слаба държава, той бе категоричен: „Не, в никакъв случай, помощи се раздават и в силни държави.“ Той продължи коментара си с това, че там, където има нужда, държавата се намесва. „Явно е, че държавата отдавна го е усетила този проблем, и мисля, че тази национална инициатива, която се осъществява чрез БЧК и държавата, е достойна за адмирации. Надявам се, че това ще се посрещне със съответното удовлетворение от нуждаещите се. Хората трябва да знаят, че при нужда държавата винаги се намесва“, продължи Базитов.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!