На 25 януари българското радио отбелязва своя празник.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда” започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г., влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”.
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!". Впоследствие радиото навлиза в масова употреба из цяла България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като Деня на Българското радио.
Събития от датата
41 г. — Сенатът избира Клавдий за римски император.
1327 г. — 14-годишният Едуард III става крал на Англия, но страната се управлява от неговата майка кралица Изабела Френска и нейният любовник.
1479 г. — С подписване на мирен договор в Константинопол е прекратена 15-годишната война между Венеция и Османската империя.
1554 г. — Основана е йезуитска мисия, около която по-късно се образува град Сао Пауло.
1755 г. — Основан е Московският университет.
1791 г. — В Канада са формирани две провинции: Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек).
1858 г. — За първи път е изпълнен Сватбения марш на Менделсон.
1878 г. — Руско-турска война (1877-1878): Руската армия освобождава Лозенград.
1879 г. — Основана е Българска народна банка.
1881 г. — В София е открита Държавна печатница.
1895 г. — Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък.
1901 г. — Съставено е двадесет и първото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1902 г. — В Русия е отменено смъртното наказание.
1915 г. — Александър Бел провежда първият трансамерикански телефонен разговор — между Ню Йорк и Сан Франциско.
1919 г. — Страните от Антантата одобряват план за създаването на Общество на народите.
1919 г. — В Ню Йорк е открит най-големият хотел в света — Пенсилвания, с 2200 стаи.
1924 г. — В подножието на Монблан в Шамони (Франция) започват първите Зимни олимпийски игри.
1935 г. — С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио.
1942 г. — Втората световна война: Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания.
1945 г. — В София е създаден Народен театър на младежта.
1947 г. — Американският гангстер Ал Капоне умира от сифилис.
1949 г. — В Израел се провеждат първите парламентарни избори.
1949 г. — Публикувано е съобщение за образуването на СИВ с участието на страните от социалистическия блок България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.
1959 г. — Започват редовни пътнически самолетни полети между САЩ и Европа.
1971 г. — Генерал Иди Амин завзема властта в Уганда чрез военен преврат и установява военна диктатура в страната за следващите осем години.
1980 г. — Американският кораб на въздушна възглавница SES-100B прави рекорд за военен плавателен съд, достигайки скорост 170 км/ч.
1981 г. — Бившият министър-председател на Китай Чан Чжунчжао и вдовицата на Мао Дзъдун са осъдени на смърт.
2004 г. — Опъртюнити каца на повърхността на Марс.
Родени
750 г. — Лъв IV, византийски император († 780 г.)
1627 г. — Робърт Бойл, английски физик и химик († 1691 г.)
1736 г. — Жозеф Луи Лагранж, френски математик и астроном († 1813 г.)
1759 г. — Робърт Бърнс, шотландски поет († 1796 г.)
1832 г. — Иван Шишкин, руски художник († 1898 г.)
1838 г. — Юлия Вревска, руска баронеса
1842 г. — Вилхелм Томсен, датски езиковед
1854 г. — Георги Златарски, български геолог († 1909 г.)
1856 г. — Фридрих Грюнангер, австрийски архитект († 1929 г.)
1858 г. — Симеон Ванков, български офицер († 1937 г.)
1865 г. — Елизавета Маврикиевна, Велика руска княгиня
1866 г. — Емил Вандервелд, белгийски политик († 1938 г.)
1870 г. — Жак Грюбер, френски художник и витражист
1874 г. — Съмърсет Моъм, британски белетрист и драматург († 1965 г.)
1882 г. — Вирджиния Улф, британска писателка († 1941 г.)
1886 г. — Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент († 1954 г.)
1886 г. — Георги Занков, български революционер († 1949 г.)
1902 г. — Петър Панчевски, политик, български и съветски генерал († 1982 г.)
1908 г. — Никола Николов, български футболист († 1996 г.)
1909 г. — Иван Бонев, български партизанин († 1966 г.)
1917 г. — Иля Пригожин, белгийски физикохимик от руски произход, Нобелов лауреат през 1977 г. († 2003 г.)
1928 г. — Едуард Шеварднадзе, президент на Грузия
1928 г. — Свобода Молерова, българска актриса
1930 г. — Таня Савичева, руска ученичка († 1944 г.)
1933 г. — Мария Корасон Акино, президентка на Филипините
1935 г. — Анастасия Костова, българска народна певица († 2010 г.)
1938 г. — Владимир Висоцки, руски поет, певец, актьор и писател († 1980 г.)
1938 г. — Ета Джеймс, американска певица († 2012 г.)
1942 г. — Еузебио, португалски футболист († 2014 г.)
1949 г. — Пол Нърс, британски биохимик, Нобелов лауреат през 2001 г.
1950 г. — Джон Тери, американски актьор
1958 г. — Петко Драганов, български дипломат
1969 г. — Румен Угрински, български актьор
1974 г. — Игор Миладинович, сръбски шахматист
1975 г. — Сергей Минаев, руски писател
1981 г. — Тоше Проески, македонски поп певец († 2007 г.)
1984 г. — Робиньо, бразилски футболист
1984 г. — Щефан Кислинг, германски футболист
1986 г. — Асани Лукимя-Мулонготи, конгоански футболист
1987 г. — Мария Кириленко, руска тенисистка
389 г. — Свети Григорий Богослов
477 г. — Гейзерик, крал на вандалите (* ок. 389 г.)
844 г. — Григорий IV, римски папа (* ? г.)
1559 г. — Кристиан II, крал на Дания, Швеция и Норвегия (* 1481 г.)
1852 г. — Фадей Белингсхаузен, руски мореплавател и адмирал (* 1778 г.)
1893 г. — Григор Пърличев, български общественик (* 1830 г.)
1896 г. — Фредерик Лейтън, английски художник (* 1830 г.)
1900 г. — Николай Максимов, руски писател (* 1848 г.)
1908 г. — Михаил Чигорин, руски шахматист (* 1850 г.)
1925 г. — Александър Каулбарс, руски офицер (* 1844 г.)
1927 г. — Иван Милев, български художник (* 1897 г.)
1929 г. — Димитър Хаджииванов, български преводач
1947 г. — Ал Капоне, американски гангстер (* 1899 г.)
1950 г. — Дончо Лазаров, български революционер (* 1878 г.)
1951 г. — Сергей Вавилов, руски физик (* 1891 г.)
1954 г. — Дамян Велчев, български политик (* 1883 г.)
1982 г. — Михаил Суслов, съветски политик (* 1902 г.)
1990 г. — Ава Гарднър, американска актриса (* 1922 г.)
1995 г. — Ерих Хоф, австрийски футболист (* 1936 г.)
2000 г. — Симеон Пиронков, български композитор (* 1927 г.)
2000 г. — Стефан Кожухаров, български литературовед (* 1934 г.)
2005 г. — Филип Джонсън, американски архитект (* 1906 г.)
2006 г. — Ангел Ценов, български футболист (* 1947 г.)
2012 г. — Коста Цонев, български актьор (* 1929 г.)
Празници
Световен ден на средствата за масова информация
България — Ден на българското радио
Русия — Ден на Света Татяна и празник на руските студенти (по повод основаването на Московския университет, стар стил)
