СТОЛЕТНИК ОТ ЕКИПАЖА НА "ДРЪЗКИ" ПОЧЕТЕ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ АТАКАТА НА ТОРПЕДОНОСЕЦА СРЕЩУ "ХАМИДИЕ" (ФОТО И ВИДЕО)

08/11/2012, 15:20

Георги Александров

С тържествено шествие, военни почести, едноминутно мълчание, падане на колене и поднасяне на венци и цветя пред бюст паметника на капитан І ранг Димитър Добрев признателни варненци отбелязаха 100-годишнината от атаката на легендарния торпедоносец „Дръзки“, направил на пух и прах бронирания и четирдесет пъти по-голям от него турски крайцер „Хамидие“.

Атмосфера от празничното шествие и от военната церемония пред кораба музей "Дръзки" можете да видите във видеопрозореца.

Първата победоносна за военния ни флот битка се разиграва в малките часове на 8 ноември 1912 (Балканската война) в акваторията край нос Калиакра. Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник е нанесла сериозен морален и материален ущърб на турската армия.

На 7 ноември в Щаба на флота се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърдили движението на турски военни плавателни съдове край Калиакра. Веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и да заловят или да потопят вражеските кораби. Разпоредено е да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", излязъл през северния проход на минното заграждение и при пълна маскировка се отправил да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда бил кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ, на 32 мили от Варна, вдясно от курса, бил забелязан силует на голям кораб. Разузнаването установило, че това е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". В 00:40 от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно "Летящи" дава първия торпеден залп. В този момент започва ожесточен артилерийски обстрел от "Хамидие". От по-близка дистанция в атаката се включили "Строги" и „Смели“, като последният получава попадения в борда си от избухнал наблизо снаряд. Последен от отряда торпедо пуснал "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият успешен. Няколко секунди след него избухнал силен взрив и над "Хамидие" се издигнал висок воден стълб. Крайцерът бил уцелен в носовата част, получил пробойна от около 10 кв.м., 8 души от екипажа загинали, а ранените са 30. Само тихото море спасило турския кръстосвач от потъване.

Поклонението пред кораба музей бе предшествано от строга предварителна организация. Три лъча от различни паметници на града се отправиха към сборния пункт до Община Варна, от където тръгна празничното шествие. За тържественото настроение се погрижи Духовият оркестър на Военноморските сили.

За поклонението пред кораба музей „Дръзки“ на крака дойде и 100-годишният Руско Керемедчиев. През 1934-1935 година той бил в екипажа на торпедоносеца, където отбивал военния си дълг. „Службата беше много тежка тогава, нямаше привилегии. Аз съм служил 17 месеца, в които през вечер съм бил часови (денонощен въоръжен наряд – бел.авт.) и на другия ден си на работа“. Най-хубавият наряд, за който си спомня дядо Руско, е свързан с ненадейно посещение на кораба от цар Борис в 6 часа сутринта. Тогава морякът Руско Керемедчиев пак бил на вахта. Всички останали от екипажа спели. Царят се качил на борда и попитал часовия къде са колегите му, а той отговорил на Негово Величество да си свери часовника. Впоследствие морякът и царят се сприятелили. При маневра на кораба през 1935 година дядо Руско убол едната си ръка на телена мрежа и възникнала инфекция. „Цялата ми ръка посиня, докторите искаха да ми я отрежат, но царят не разреши и нареди на лекарите от Военна болница да дежурят при мене цяла нощ, докато ми спасят ръката“, спомня си старецът.

Иначе сред множеството, дошло да се поклони пред кораба музей, се забелязваха и млади хора. Освен Градският съвет на БСП обаче нито една друга политическа сила не уважи годишнината. На събитието не се появи и областният управител Коста Базитов. Другите представители на местната власт участваха в поклонението по чисто протоколни съображения. Очевидно управниците на града и региона нямаше какво да кажат, защото никой от тях не се изправи да държи тържествена реч по повод паметната дата.