Нова пенсионна реформа пренарежда парите за старини

01/06/2026, 11:47

Пиксабей

Нова мащабна реформа променя начина, по който ще се управляват парите за втора пенсия на милиони българи, пише dunavmost.com.

От 1 септември до 30 ноември 2026 г. гражданите ще могат сами да изберат в какъв подфонд да бъдат инвестирани средствата им за допълнителна пенсия, преди системата автоматично да ги разпредели служебно.

Изменения в Кодекса за социално осигуряване

Промяната идва след приетите изменения в Кодекса за социално осигуряване, които въвеждат задължителен мултифондов модел в България от 1 януари 2027 г.

Реформата ще засегне над 4 милиона осигурени лица.

Новият модел разделя фондовете в три основни категории – динамичен, балансиран и консервативен.

Работещите до 50-годишна възраст автоматично ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, при който до 90% от средствата могат да бъдат инвестирани в по-рискови активи като акции.

Целта е по-висока доходност в дългосрочен план.

Хората между 50 години и три години преди пенсиониране ще попадат в балансиран фонд, където рискът е по-ограничен, а допустимите инвестиции в по-рискови активи са до 55%.

Непосредствено преди пенсия средствата ще бъдат прехвърляни в консервативен модел с максимална защита на натрупаните пари. И тук започват големите спорове.

Прекомерно инвестиране

Синдикатите вече предупредиха, че прекомерното инвестиране на средствата на младите хора в акции ги излага на директен риск при евентуални глобални финансови сътресения.

Не всички млади хора също са готови да поемат подобен риск.

"Ток, вода, сметки – това е", казва 24-годишният доставчик Христо Желязков, който предпочита по-сигурен и защитен модел за спестяванията си.

Пиксабей

Общите активи във втория пенсионен стълб у нас вече надхвърлят 15,9 милиарда евро.

Разчетите на пенсионните дружества показват, че при средна заплата от 1370 евро и 40 години трудов стаж, втората пенсия може да достигне около 730 евро при средна доходност от 5%.

Комисията за финансов надзор също прогнозира сериозен ръст на бъдещите плащания.

Икономистите обаче остават предпазливи.

Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика, ако човек е на 50-55 години и тепърва смени профила си към по-рисков фонд, ефектът върху бъдещата му пенсия вероятно няма да бъде особено голям.

Големият проблем остава инфлацията.

По официални изчисления само за последните пет години тя е изяла около 35% от покупателната способност на спестяванията.

Така дори при номинална доходност реалната стойност на натрупаните пари често се стопява.

Наред с това анализатори предупреждават и за друг риск – липсата на гарантиран механизъм за последваща индексация на втората пенсия.

Според експерти това може да доведе до ситуация, в която определени пенсии остават практически „замразени“ за дълги периоди.

В същото време новите текстове в закона разширяват възможностите за инвестиции на пенсионните дружества.

Те вече ще могат да влагат средства не само в традиционни финансови инструменти, но и в суровини като злато и сребро, както и в големи инфраструктурни проекти.

Според поддръжниците на реформата това може да стимулира икономиката и да носи по-висока доходност.

Критиците обаче предупреждават, че така в системата навлиза изцяло нов клас риск.

Паралелно с пенсионната реформа от 1 юли 2026 г. държавните пенсии се увеличават със 7,8% по швейцарското правило.

Минималната пожизнена втора пенсия също се повишава и вече ще бъде обвързана с 10% от минималната работна заплата.

При сегашните нива това означава праг от близо 62 евро.

Така реформата не просто променя пенсионния модел, а прехвърля и много по-голяма лична отговорност върху самите граждани.

Защото оттук нататък въпросът няма да бъде само колко пари внася човек, а и колко риск е готов да поеме за старините си.