Защо му е на Путин да увеличава числеността на армията с 15 хиляди души?

30/09/2026, 12:30

Кадър Ютуб

Путин увеличи разрешената численост на руската армия с 15 500 души, като общото увеличение от март насам достига 47 860 военнослужещи.

Руското настъпление в Украйна се забавя, докато въздушните удари продължават; Украйна съобщава и за ограничени териториални успехи в Донецка област.

Дипломатическите усилия продължават без пробив, като основните спорове остават териториите, бъдещото членство на Украйна в НАТО и гаранциите за сигурност.

Руският президент Владимир Путин нареди ново разширяване на армията, като добави 15 500 военнослужещи, на фона на забавянето на руското настъпление на бойното поле в Украйна след повече от четири години и половина война.

Путин подписа указа в неделя, с което за четвърти път тази година увеличава разрешената численост на руската армия. С четирите указа общият брой на военнослужещите е увеличен с 47 860 души от март насам.

Това се случва, докато и двете страни все повече разчитат на дронове и далекобойни удари една срещу друга.

Междувременно Украйна многократно обвинява Москва, че подготвя нова мобилизация, нещо, което Путин отхвърля като украинска „дезинформация“.

Какво гласи указът?

„Щатната численост на въоръжените сили на Руската федерация се определя на 2 441 630 души, включително 1 550 500 военнослужещи“, се посочва в указа.

В него не се обяснява защо са необходими допълнителните военнослужещи или как ще бъдат набрани. Путин вече беше издал укази за разширяване на армията през март, юни и юли.

Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения, определи разширяването като техническа мярка.

„Това е предимно техническо решение, а не стратегическа промяна. То е техническо в смисъл, че още 15 000 души няма да променят динамиката на конфликта“, каза той пред „Ал Джазира“, цитира Нова тв

„Що се отнася до дипломатическо решение, ние все още сме далеч от него“, допълни той.

Кремъл не е посочил публично причина, но указът идва в момент, когато Русия е изправена пред нарастващи човешки и материални загуби, съчетани с ограничени териториални придобивки.

Експертът по Украйна Олена Халушка смята, че руската военна кампания не се развива според плана.

„Миналата година, на срещата на върха в Анкъридж, американския щат Аляска, Путин продължи да настоява Украйна да се изтегли от останалата част на Донецка област, която Русия не е успяла да завземе, вероятно твърдейки, че Украйна така или иначе скоро ще загуби тези територии. Година по-късно обаче ситуацията на бойното поле показва точно обратното“, каза Халушка, член на управителния съвет на Центъра за противодействие на корупцията в Киев, пред „Ал Джазира“.

„Последният указ на Путин вероятно няма да е последният и трябва да бъде разглеждан в контекста на продължаващите усилия на Русия да увеличи наличната жива сила за продължителна война“, добави тя.

Руското настъпление се забави рязко тази година, като широкото използване на дронове прави струпването на големи маси войски и бързото им придвижване все по-опасни.

Украинската армия заяви по-рано този месец, че руските загуби през 2026 г. са надхвърлили 300 000 души, и оцени, че само през първата половина на септември Москва е понесла над 20 000 загуби. „Ал Джазира“ не е могла независимо да провери тези данни.

Последните укази идват и на фона на многократните твърдения на Украйна, че Москва търси подкрепление извън Русия и подготвя нова мобилизация, твърдение, което Русия отрича.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в понеделник, че в момента в Русия се намират повече от 8000 севернокорейски военнослужещи и се подготвя изпращането на още 10 000. Според оценки на Украйна и Южна Корея Северна Корея вече е изпратила между 14 000 и 15 000 военнослужещи в подкрепа на Русия от 2024 г. насам.

Последната мобилизация на резервисти, наредена от Путин, беше през септември 2022 г., след като Русия претърпя серия от поражения на бойното поле.

Въпреки това експертът по Русия Алексей Д. Муравиев заяви, че последното увеличение едва ли е свързано с Украйна.

„За да бъде приложено на практика, ще е необходимо известно време за планиране, за набиране на военнослужещи и за сформиране на нови части, а това няма да отговори на непосредствените оперативни нужди на Русия на театъра на военните действия“, каза Муравиев, професор и старши научен сътрудник по отбранителни и стратегически изследвания в университета „Едит Коуън“, пред „Ал Джазира“.

Според него решението на Путин да увеличи числеността на армията е по-скоро свързано с „по-дългосрочни стратегически съображения“, като напрежението на Москва с НАТО и „нарасналата вероятност за голям открит конфликт между Русия и НАТО в обозримо бъдеще“.

„Това също подтиква Русия към продължаваща реорганизация на армията, разширяване на постоянния ѝ състав и създаване на нови части, включително армейски и морски дивизии. Трябва също да имаме предвид, че руснаците са обезпокоени от увеличаването на военната мощ на Япония, както и от американската военна мощ в Тихия океан, а оттам и от необходимостта да отговорят на тези предизвикателства пред сигурността“, каза Муравиев.

Какво е последното развитие във войната?

Русия и Украйна продължават да си разменят мащабни въздушни удари, дори докато сухопътните бойни действия се развиват бавно.

Най-малко 10 души бяха убити, а над 80 бяха ранени при руски атаки в различни части на Украйна в понеделник.

Руски дронове поразиха Националната академия на науките в центъра на Киев, а атаки бяха съобщени и в Днипро, Харков, Запорожие и други части на Украйна.

Руските сили също увеличиха атаките срещу украинската столица Киев, което принуди един от водещите университети в страната, Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, да премине към дистанционно обучение.

От университета заявиха, че ще „преминат към дистанционен формат на работа“ поне до 16 октомври „поради влошаващата се ситуация със сигурността в Киев“.

Междувременно на източния фронт Украйна според съобщенията постига успехи в северната част на Донецка област. Според информационната агенция „Ройтерс“ високопоставен украински командир е заявил, че украинските сили са си върнали контрола над 51 квадратни километра при неотдавнашна операция, с което общата възстановена територия в рамките на операцията достига 176 квадратни километра.

Донецка област остава един от основните фронтове, но и сериозен препъникамък в преговорите, като Украйна все още контролира около 20% от региона.

Русия анексира четири окупирани украински области, включително Донецка и Луганска, през 2022 г. Този ход не е признат от международната общност, включително от ООН.

Какво е последното развитие на дипломатическия фронт?

Дипломатическите усилия са подновени, но пробив няма.

Русия иска Украйна да отстъпи източния регион, който Москва анексира, и настоява Киев да се откаже от стремежа си към членство в НАТО. Украйна обаче изключва териториални отстъпки и призовава европейските си съюзници да предоставят гаранции за сигурност в случай на споразумение.

По-рано този месец пратениците на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пътуваха до Москва и Киев, където се срещнаха съответно с Путин и Зеленски, докато Вашингтон се опитваше да възобнови преговорите. По-късно Зеленски заяви, че пратениците са представили „прилични идеи“, макар че основните разногласия остават, особено по въпроса за териториите.

По думите на Зеленски Вашингтон сега се стреми към тристранни преговори на техническо ниво с участието на Русия, Украйна и САЩ, като Обединените арабски емирства се обсъждат като възможно място за провеждането им.

Миналата седмица Путин заяви, че предложенията за възобновяване на преговорите остават „на масата“, като същевременно посочи, че страната му все още трябва да прецени кое е в неин интерес.

Експертът по Украйна Халушка заяви, че дипломатическо решение не е възможно, докато Москва смята, че „продължаването на войната ще ѝ струва по-малко от нейното прекратяване“.

„Действията на Русия показват, че Кремъл все още вярва, че може да подобри позицията си чрез военна сила, терор срещу украинските цивилни и отслабване на западната подкрепа за Украйна“, отбеляза тя.

„В същото време Русия засилва хибридните си действия в Европа, което показва, че предизвикателството за сигурността, което тя представлява, се простира далеч отвъд бойното поле в Украйна“, посочва Халушка.

Накъде върви конфликтът?

Според академика Муравиев войната в Украйна е навлязла в „нова фаза на ескалация“, тъй като Москва засилва въздушната си кампания и постига „превъзходство във въздуха“ чрез атаки с дронове и ракети.

Той смята, че ескалацията е отговор на „т.нар. 40-дневна специална операция, която Зеленски обяви през юни“, чиято цел е била да подкопае руските военни усилия и обществения морал преди парламентарните избори.

В отговор, твърди Муравиев, Кремъл е решил „да демонстрира способността си да постави Украйна на колене“, като систематично унищожава ключови сектори от украинската икономика, от стоманодобивната промишленост до износа на селскостопанска продукция, и налага фактическа морска блокада, без да използва Черноморския си флот.

По думите на Муравиев Русия вече нанася удари по центрове за данни и комуникации, рафинерии, мостове и локомотиви, за да направи войната „просто непосилно скъпа за западните ѝ съюзници“.

Предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп за енергийно примирие между двете страни не успя да спре взаимните ответни атаки