Гечев: Няма война с търговските вериги, но всички са равни пред закона

14/11/2026, 00:14

Кадър БНТ

Нужни са реални поуки от трагедията и установяване на отговорността на виновните, но най-важното е да не се допускат подобни случаи в бъдеще. Това заяви депутатът от „Прогресивна България“ Явор Гечев в „Панорама“.

В разговора той коментира още действията на Комисията за защита на конкуренцията срещу търговските вериги, проблемите пред българските производители, високите цени и нелоялните търговски практики. Гечев обясни и защо управляващите са оттеглили спорните промени в Закона за личната помощ, както и какви са основните приоритети в бюджета. На въпрос какви са поуките от трагедията и дали управляващите не прехвърлят отговорността върху предишните, Явор Гечев отговори:

„Не съм на това мнение. Поуките трябва да са точни и все още според мен не са известни. Ако има виновни за цялата тази работа, трябва да понесат съответната си отговорност, но по-важното ми се струва, че трябва да има наистина истински поуки. Ако трябва да се направи нещо по отношение на магистралата, на пътната безопасност, отвъд мъглата и метеорологичните условия, то трябва да си извлечем дадените поуки и да не повтаряме такива неща. Това е най-важното, което според мен трябва да се случи. Надявам се органите да установят точните неща, какво се е случило. Ако има такъв тип нарушения, би трябвало обществото да бъде нетърпимо към тях, както и управляващите, и опозицията, за да може да вървим напред.“

Гечев отхвърли твърденията, че управляващите водят война с търговските вериги заради наложената от Комисията за защита на конкуренцията значителна глоба.

„Няма война с търговските вериги. Никога не е имало. Глобата може да я наложи само КЗК, която е независим орган. Тя дори не е избирана от нас като състав. Но това, което обществото искаше много дълго време, е институциите да започнат да работят както трябва. Това, което ние установихме, е, че има дефицит на законодателство. И първото нещо, което всъщност направихме в това Народно събрание, е промяна в Закона за защита на конкуренцията и в законодателството за защита на потребителите. Фиксирахме точно нелоялните търговски практики, доколкото имахме информация и конкретни данни. Мога да кажа, че много дълго време лично се занимавам с тази тематика. Няма война. Но когато в крайна сметка има нарушения на закона, всички – малки и големи, независимо какви са – са равни пред него. Не можем да поставяме граници на това колко е виновен някой и колко не е. След като има нарушение, санкцията трябва да се налага, за да не се повтаря. Това е най-важното. Методиките на КЗК показват колко трябва да бъде тя. И аз не мисля, че КЗК може да работи просто защото някой ѝ е казал нещо или не ѝ е казал нещо. Това е независима институция“, заяви той.

Само съдът може да каже крайната присъда – дали са виновни или не, дали ще намали или няма да намали наложената глоба. Но Комисията за защита на конкуренцията е институция, която не може да изкарва данни за такъв тип нарушения, ако няма подготовка и ясно нарушение на текстовете на закона, заяви депутатът. А дали управляващите са се справили със сивата икономика и дали са предприели действия срещу тези, които не плащат данъци, Гечев заяви, че едното не изключва другото.

„Едното не отменя другото. Високите цени са нещо, с което постоянно трябва да се борим. Компонентът, който на практика има при веригите, е по сигнали на самото общество – както на потребителите, така и на българските производители.“

По повод уточнението, че сигналите на производителите са свързани не толкова с високите цени, колкото с натиска за поддържане на ниски цени, Гечев даде пример с различното третиране на българските и чуждестранните продукти в търговските обекти:

„Ще ви кажа, че българските производители не могат без собствените си потребители. Когато на практика имаш неща, които са очевидни – примерно търговска марка, която не е българска, произвежда сходен продукт, но притежава договор за 25% от търговската надценка в цяла Европа, а български продукт със същото качество има 80% търговска надценка. Има и такси, които на практика те задължават да използваш определени механизми, които заличават българския производител. Така потребителят не вижда бранда, тоест липсва доверието, което съществува и в западните магазини, където можеш да избереш конкретен производител. Аз не съм съгласен с тезата, че може да имаш 150% надценка и 2% печалба. Това можем да го изследваме, можем много да дебатираме по него – как изчезват парите.“

На въпрос дали управляващите предприемат действия и срещу повишаването на цените в сектора на услугите, където често липсват фактури и касови бележки, Гечев заяви, че работата продължава и в тази посока. Той пое ангажимент до Нова година да бъдат представени разработките за промени в законодателството, свързано с кооперирането на производителите.

„Първо, поемам ангажимент пред вас. Смятаме до Нова година първо да покажем разработките, които имаме по отношение на промяната в закона за кооперирането. Но първо ще го направим с научните среди, за да можем да усъвършенстваме и текстовете, които сме разработили. След това ще ги обсъдим по-широко. Целта е да има пазарна сила за българския производител, по-добро ниво на договаряне и по този начин да расте самото българско производство. Второто, което разработваме успоредно с това, са редица гаранционни фондове през Българската банка за развитие, които да гарантират тази продукция и да осигурят финансиране на производството. Идеята е например продукцията да може да се контрактува година по-рано, както са спецификите при големите вериги“, заяви той.

По думите му, освен поскъпването непосредствено преди въвеждането на еврото, което към момента не е толкова значително, има и други фактори, които влияят върху цените:

„В последните два месеца има малко по-високи надценки и малко по-високи цени. Другият компонент е този при услугите, включително и такива услуги, които на практика не се фактурират. Така че тази борба продължава. Както виждате, и в бюджета, и в законите, които правим, има такъв тип мерки, които предвиждаме.“

На въпрос дали очакванията на хората за по-ниски цени са били основна причина за идването на „Прогресивна България“ на власт и защо цените не намаляват, Гечев подчерта, че управляващите никога не са обещавали рязко поевтиняване:

„Моето лично мнение е, че цените все пак могат да бъдат овладени и че има луфт, който специално при хранителните продукти може да донесе повече приходи както на производителите, така и да доведе до намаляване на цените.“

Гечев коментира и оттеглените спорни промени в Закона за личната помощ, свързани с личните асистенти. Той призна, че в законопроекта има проблемен текст, който трябва да бъде преработен.

„Ще призная няколко неща. Оттеглихме закона, защото щеше да бъде трудно да обясним какво ще направим между първо и второ четене. Най-добре е законът наистина да бъде оправен в цялост. Един от компонентите, който е объркан в този закон е автоматизмът при махането на автоматизмите при договорите. Знаете, че всички се обединихме, не само ние, а всички политически партии, около това, че трябва да бъдат отвързани от минималната и средната работна заплата всички работни заплати. Но тези договори също са договори, които на практика автоматично са обвързани. Мисля, че тези неща трябва да се детайлизират. Майките няма да пострадат. Категорично го казвам. Доходите при тях не би трябвало да спаднат по никакъв начин и ние ще се погрижим за това“, каза той.

Гечев посочи, че според него е необходим по-строг контрол върху социалните плащания, тъй като броят на хората, които получават помощи за асистенти, е нараснал значително:

„Майките, които получават такъв тип помощи за асистентите, са 13 000. Всичките асистентски помощи обаче са 90 000 и нагоре. За седем години са увеличени девет пъти. Всички имаме усещането и информацията, че някои от тях не са реални. Но категорично този милиард, който излиза от бюджета – около 1 милиард е сумата, която излиза за такъв тип помощи – трябва да бъде разгледан много внимателно. Трябва да се каже, че хората, които злоупотребяват със социалната нужда и със социалните плащания, крадат от тези, които наистина имат нужда. Затова ние ще се борим с това, но категорично то не трябва да бъде за сметка на майките. Казвам го абсолютно в прав текст.“

В края на разговора Гечев коментира бюджета и възможностите на управляващото мнозинство да осигури необходимите средства за изпълнение на политиките си.

„Да, имахме желязна воля, но нямахме желязна каса, с която да осигурим всичко, което трябваше да се направи. Бюджетът се опитва се да реже държавни разходи за сметка на това да не реже социалните разходи. Едновременно с това се предвижда помощ за бизнеса, като се отчита и трудната ситуация, в която се намираме заради войните около нас. Той изземва по-малко от брутния национален продукт, отколкото предишните бюджети. Спадаме с около 40%. Опитваме се да правим реформи в държавната администрация, които според мен трябва да бъдат съпътствани от електронно правителство, от различни похвати, свързани с обработката на документи чрез изкуствен интелект, и от навлизане в XXI век, включително и в администрацията.“

Гечев заяви, че всяка реформа е трудна, но се надява да не правят грешки при реформите, защото от това никой не е застрахован.