Али Юзеир: Спортът ме научи да уважавам по-големите, ако ходех на дискотеки, нямаше да съм шампион

26/03/2018, 08:46

Той е само на 19 години, но вече тръгва смело да катери върховете в спорта. Още при първото си участие на първенство на планетата по муай тай при мъжете Али Юзеир стана световен шампион в Банкок. При това след четири категорични победи срещу по-големи и по-опитни съперници.

Така звездата на варненския „Вокил” вече има 20 медала от световни, европейски балкански и държавни първенства. Четири от тях – 3 златни и 1 сребърен, са по муай тай, а другите 16 – в кикбокса, стилове К1 и лоукик.

В ексклузивно интервю за „Народно дело Седмицата” Али Юзеир разкрива как спортът го е променил, какво иска да постигне в кариерата, кое го прави щастлив и...защо ще пропусне един от най-важните дни в живота си – абитуриентския бал.

- Али, как се развиха боевете в Банкок и с какво успяхте да надделеете над противниците?

- Бях добре подготвен и уверен в силите си, а избраната стратегия за водене на мачовете се оказа успешна. Стремях се да правя това, което искат от мен треньорите, и се получи.

- Кога ви Бе най-трудно?

- На полуфинала срещу ливанеца. Много корав и въпреки че в третия рунд го пратих в нокдаун, до последно не се знаеше какво ще решат съдиите. Явно, обаче този нокдаун ги е убедил, че аз заслужавам повече победата и ми я присъдиха по точки. Преди това спечелих също по точки срещу украинец и бразилец.

- На финала поваляте и европейски шампион.

- Да, казва се Александър Власов. По-рутиниран и именит от мен, но на ринга визитните картички не играят. Взех убедително първия рунд и след като свърши, знаех, че оттук нататък всичко зависи само от мен. В другите два рунда също имах превъзходство, макар и по-малко. Жалко само, че след като ми връчиха златния медал, не можах да чуя родния ни химн.

- Коя бе причината?

- Не е свързано с България, просто домакините така бяха преценили и в нито една категория не пуснаха химни на държавите, от които е шампионът. Надявам се, че още тази година, обаче ще чуя химна ни, тъй като ми предстоят европейски първенства по К1 и муай тай.

- Кой ви запали по бойните спортове?

- Сам го реших. Гледал съм много мачове на видео, исках да стана боец и когато бях на 15 години, отидох в залата при Галин Димов. Започнах с кикбокс, но постепенно той ме насочи и към муай тай. Хареса ми и започнах да се състезавам и в двата спорта. Преди това играх една година футбол в детския отбор на Спартак, но ме освободиха. Явно за футболист не ставах, но не съжалявам, тъй като се отдадох на голямата си страст – бойните спортове.

- А иначе какво дете бяхте?

- Палаво, луда глава. Аз от малък живея до колхозния пазар във Варна и всеки ден с часове играехме футбол и добре познатите на всяко дете игри в у-ще „Арабаджиев”. Като 12-13 годишен правех много бели в клас и учителите имаха проблеми с мен. Но, след като влязох в залата, спортът ме научи да уважавам по-големите и се промених. Сега имам добър успех в Професионалната гимназия по електротехника и съм изряден ученик.

- Какво е за вас Галин Димов?

- Той ми е като втори баща. Освен че ме направи спортист, ми дава и ценни житейски уроци. Благодарение на него, спортът се превърна в начин на живот за мен и ме научи на дисциплина и отговорност. Не мога да си представя да тренирам при друг специалист. Искам да успявам в кикбокса и муай тай под негово ръководство.

- Той ми каза, че ставате сутрин в 4 часа да бягате.

- Вярно е, правя го, когато съм първа смяна на училище. С Мерцедеса на татко отивам на плаж, тичам 2 часа и после обсъждам с г-н Димов какво съм тренирал, за да прецени върху какво да наблягаме занапред.

- Какъв режим спазвате?

- Не пия безалкохолно и не ям пържено. Най-обилна е закуската, на обед хапвам нормално, а вечерята е най-малка – основно каквото и да е месо и салата. Пия само минерална вода и фрешове. Алкохол не близвам, не пуша и не ходя по дискотеки, защото ако ходех, зная, че нямаше да съм шампион. Спя не повече от 8 часа, като гледам да съм си легнал до 23,30 часа.

- За какво друго ви остава време освен тренировки и училище?

- Те са моето ежедневие. Тренирам 2 часа предобед и 2 часа и половина следобед, ходя на училище, а след това ме чакат и уроци за другия ден. Но когато имам свободно време, колкото и да е малко, предпочитам да чета книги. Защото те ти отварят очите към света. Обичам много романи, любимият ми е „Под Игото”.

- Имате ли приятелка?

- Да. Казва се Румина Георгиева и също е състезателка от нашия клуб. Смятаме, след като завършим средното си образование, да започнем да живеем заедно. Иначе от есента Руми ще учи задочно английска фиология в Шумен, а аз планирам да кандидатствам в ТУ Варна.

- Разкажете ни за семейството си?

- То, приятелката ми и г-н Димов са моята опора в живота. Благодарен съм на моите прекрасни родители, че ме възпитаха преди всичко да бъда добър човек. Имам и по-малко братче, което е аутист, но лекарите ще му помогнат да оздравее. Дори на последното държавно във Варна беше най-големия ми фен от трибуните.

- Кой е кумирът ви в спорта?

- Такъв ми стана Владимир Вълев-Питбула, след като започнах да тренирам. Искам да се бия като него, да съм толкова агресивен и като „захапя” опонента си, да не му давам да диша. Целта ми е да постигна успехите на бате Владо, когото имам честа да познавам лично.

- За финал. През май ви предстои един от най-приятните дни в живота – абитуриентски бал. Взехте ли си вече костюм и къде ще празнувате?

- Ще го празнувам на патерица, тъй като в същия ден съм на държавно в Стара Загора, а вече казах, че спортът за мен е над всичко. За мен няма голямо значение, че ще пропусна бала си, по-важно е, че ще бъда кавалер на абитуриенската на моята любима дама. Иначе през лятото ще събера близки и приятели, за да отпразнуваме моя бал и да ги почерпя за титлите.