Руски учени "свързаха" прекъснат гръбначен мозък и върнаха движението

26/06/2026, 22:21

Пиксабей

Над 15 милиона души по света живеят с увреждания на гръбначния мозък — травми, които обикновено се считат за необратими и за които към момента липсват достатъчно ефективни терапии. Именно затова ново научно изследване предизвика силен интерес: свине с напълно прекъснат гръбначен мозък са възстановили способността си да ходят след хирургична интервенция.

Операцията е извършена от екип руски учени от Института „Склифосовски“ в Москва. В рамките на експеримента изследователите умишлено прекъсват гръбначния мозък на животните, възпроизвеждайки една от най-тежките възможни травми, при която се прекъсва връзката между мозъка и тялото. Три от животните получават експериментално лечение, докато две служат като контролна група и не са подложени на терапия. Използваното т.нар. „фузогенно“ вещество представлява смес от полиетилен гликол — съединение, широко използвано в козметиката, в медицината за доставка на лекарства и като слабително средство — и биополимер, известен като хитозан, получаван от хитин, съдържащ се в черупките на ракообразни, обяснява "Ню Сайънтист", предаде БГНЕС. Сместа се инжектира в зоната на увреждането и допълнително се въвежда чрез перфузия в кръвообращението на животните.

Идеята на подхода е относително проста: прекъснатите нервни влакна да бъдат „съединени“ отново, така че комуникацията между мозъка и останалата част на тялото да бъде възстановена — подобно на свързване на два прекъснати електрически кабела, за да потече отново ток. В допълнение животните преминават и през ежедневни сесии електростимулация на крайниците. Според публикуваните данни трите третирани свине постепенно възвръщат двигателната си активност. Още на втория ден едно от тях започва да движи задните си крайници, а до седмия ден друго прави опити да се изправи. В края на двата месеца наблюдение всички третирани животни показват възстановена подвижност в различна степен, възвръщат контрола върху таза и реагират на допир. За разлика от тях животните от контролната група остават напълно парализирани.

Обнадеждаващо за хората?

Не и в краткосрочен план, предупреждават учените. Гръбначният мозък е далеч по-сложна структура от обикновен кабел. Нервните клетки и влакна, след като бъдат увредени, бързо реагират с възпаление и образуване на белези, което значително затруднява всякакви опити за възстановяване. Освен това в реални условия човешките травми настъпват внезапно и при далеч по-неконтролирани обстоятелства в сравнение с лабораторния експеримент. Не може да се изключи и възможността част от нервните влакна при животните да не са били напълно прекъснати, което би поставило под съмнение част от резултатите. Изследването е съавторствано от Серджо Канаверо — неврохирург, известен с противоречивите си твърдения от 2015 година, когато заяви, че трансплантация на човешка глава би могла да бъде осъществима в рамките на две години. Днес той определя резултатите като „ключова стъпка към трансплантация на мозък“ и твърди, че клинични изпитвания при пациенти с парализа могат да започнат още до края на годината. Основният изследователски екип обаче заема значително по-предпазлива позиция. Учените настояват експериментът първо да бъде повторен върху по-голям брой животни и с участието на независими научни групи, преди да се пристъпи към изследвания върху хора. „Целта ми не е да правя необосновани обещания“, посочва водещият изследовател.

Междувременно Русия се подготвя да легализира трансплантацията на гръбначен мозък от септември следващата година — безпрецедентна стъпка в световната медицина, която би могла да отвори път към интервенции, смятани доскоро за немислими. Тези изследвания се вписват в дълга научна и идеологическа история — от първите опити за трансплантация на глави при маймуни през 70-те години на XX век до съвременните трансхуманистични идеи за прехвърляне на човешкото съзнание в по-млади биологични или изкуствени тела, с цел преодоляване на ограниченията на човешката смъртност.

Именно тук се крие и основното предизвикателство. За да се превърне така наречената „фузогенна неврохирургия“ в реален терапевтичен метод, тя трябва да бъде потвърдена от независими научни екипи и строго регламентирана. Най-вече обаче е необходимо ясно разграничение между медицинската цел и идеологическите интерпретации, свързани с трансхуманизма. Без подобна граница съществува риск една потенциално революционна медицинска иновация да бъде компрометирана от амбиции, които надхвърлят реалните ѝ възможности.