Атина иска трайно споразумение за трансграничните води, София и Гърция ускоряват стратегическите коридори

04/06/2026, 14:55

кадър: Министерски съвет

София и Атина ще работят за дългосрочно уреждане на въпроса с трансграничните води, ускоряване на енергийната и транспортната свързаност и задълбочаване на отбранителното сътрудничество. Това стана ясно след срещата между министър-председателя на България Румен Радев и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в София, предаде БГНЕС.

Мицотакис постави специален акцент върху необходимостта от устойчиво решение за водите между двете държави.

„Бих искал да подчертая нуждата да постигнем едно дългосрочно споразумение за трансграничните води. Независимо дали говорим за водите на Арда и Марица, трябва да разглеждаме този въпрос в дългосрочен план, за да можем да планираме съществените инвестиции, които трябва да направим“, заяви гръцкият министър-председател.

По думите му темата е пряко свързана както със земеделието, така и с адаптацията към климатичните промени.

Двамата премиери отчетоха, че отношенията между България и Гърция са достигнали ниво на стратегическо партньорство. Румен Радев подчерта, че двустранният стокообмен вече е достигнал близо 6 млрд. евро, а само за последните години е нараснал с над 1 млрд. евро. Гръцките инвестиции у нас са 1 милиард евро.

„България и Гърция се превърнаха в здрава ос на стабилност и сътрудничество в региона“, заяви българският министър-председател.

Сред основните теми на разговорите е била енергийната сигурност и развитието на Вертикалния газов коридор. Премиерът Радев посочи, че България изпълнява поетите ангажименти за увеличаване на капацитета за пренос на природен газ от Гърция към Централна и Източна Европа.

„България изпълнява стриктно своите ангажименти и своята визия за разширяването на капацитета за пренос на газ от Гърция през България към Централна и Източна Европа“, каза той.

От своя страна Мицотакис подчерта значението на енергийните връзки между двете държави.

„Придаваме особено значение на енергийните връзки между двете страни и на Вертикалния коридор за природен газ. Геополитическото положение на България и Гърция ни позволява да бъдем доставчици на енергийна сигурност за целия регион“, отбеляза гръцкият премиер.

Сериозно внимание беше отделено и на транспортната свързаност. Радев подчерта необходимостта от модернизация на железопътните връзки и развитието на транспортните коридори към гръцките пристанища.

„Изключително важно е да използваме капацитета на северногръцките пристанища и да развиваме железопътните и пътните връзки, които свързват България с тях“, заяви той.

Мицотакис очерта амбициозна визия за нов транспортен коридор в региона.

„Мечтая за един сухопътен коридор, който да включва пътища и железопътни връзки, да свързва гръцките пристанища и да достига до Украйна. Това изисква сътрудничеството не само на България, но и на Румъния“, каза гръцкият министър-председател.

В областта на сигурността двамата лидери потвърдиха намерението си да разширяват сътрудничеството в рамките на НАТО и европейската отбрана. Радев благодари на Гърция за подкрепата при охраната на въздушното пространство на България и съобщи, че се обсъждат нови възможности за сътрудничество в отбранителната индустрия.

„Имаме важни възможности за сътрудничество в отбранителната индустрия, включително при новите технологии, дроновете и антидроновите системи“, заяви българският премиер.

Мицотакис също потвърди готовността на Атина за по-тясно отбранително партньорство.

„Гърция застана до България в защитата на нейното въздушно пространство и можем да работим за по-нататъшното укрепване на това сътрудничество“, каза той.

Двамата премиери обсъдиха и европейската перспектива на Западните Балкани, като подчертаха, че процесът на присъединяване трябва да бъде основан на спазването на европейските правила, добросъседските отношения и върховенството на закона.

София и Атина демонстрираха и обща позиция по бъдещата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, като настояха за запазване на средствата за кохезионната и селскостопанската политика, наред с финансирането на новите европейски приоритети в областта на конкурентоспособността, индустрията и отбраната.