Войната на Тръмп и Нетаняху дърпа надолу икономиката на ЕС

21/05/2026, 16:32

Кадър Фб

Енергийният шок от войната с Иран все по-силно се отразява на европейската икономика, като едновременно забавя растежа и ускорява инфлацията, показват публикувани в четвъртък икономически данни и прогнози, цитирани от "Ройтерс", предаде Нюз.бг.

Икономисти предупреждават, че макар ситуацията все още да не може да бъде сравнявана с класическата стагфлация от 70-те години на миналия век, комбинацията от по-слаб растеж и растящи цени задълбочава кризата с разходите за живот, започнала след пандемията от COVID-19.

Това поставя в сложна позиция както европейските правителства, така и Европейска централна банка, която трябва да балансира между борбата с инфлацията и риска от рецесия.

Според проучване на S&P Global икономическата активност в еврозоната се е свила през май с най-бързия темп от над две години и половина. Индексът PMI за еврозоната е паднал до 47,5 пункта от 48,8 през април — най-ниското ниво от октомври 2023 г. Стойност под 50 пункта показва свиване на икономическата активност.

PMI (индекс на мениджърите по поръчките) е един от основните показатели за състоянието на икономиката и се базира на анкети сред компании за поръчките, производството, заетостта и цените. Стойност над 50 пункта показва растеж на икономическата активност, а под 50 - свиване. Именно затова спадът на индекса за еврозоната до 47,5 пункта се приема от анализаторите като сигнал за забавяне на икономиката.

Особено тежко е положението в сектора на услугите, който е основният двигател на икономиката на еврозоната. Активността там е спаднала до най-ниското си ниво от февруари 2021 г., тъй като рязкото поскъпване на живота ограничава потребителското търсене.

В Германия — най-голямата икономика в Европа — частният сектор се свива за втори пореден месец, а Франция отчита най-ниския PMI индекс от пет години и половина. Компаниите посочват високите цени на горивата и енергията като основна причина за спада на производството.

Германската централна банка Бундесбанк също предупреди, че инфлацията в страната отново се ускорява, а икономическият растеж вероятно ще остане почти нулев през второто тримесечие.

Същевременно инфлационният натиск се засилва. Проучването на S&P Global показва, че ръстът на производствените разходи е достигнал най-високото си ниво от три години и половина, а цените за крайните потребители растат с най-бързия темп от 38 месеца. Според анализаторите инфлацията в еврозоната може да се доближи до 4% през следващите месеци.

Пазарът на труда също се влошава. Компаниите в еврозоната намаляват персонала си за пети пореден месец, а темпът на съкращенията е най-високият от края на 2020 г., ако се изключи периодът на пандемията.

Европейска комисия понижи прогнозата си за растежа на еврозоната до 0,9% през 2026 г. спрямо очакваните по-рано 1,2%. За 2027 г. прогнозата е 1,2%.

Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис предупреди, че ако енергийните цени продължат да растат до края на 2026 г., икономическият растеж може да бъде почти наполовина по-нисък от сегашните прогнози.

На този фон анализатори очакват ЕЦБ вероятно да повиши лихвените проценти през юни, но нарастват съмненията дали европейската икономика ще издържи на допълнително затягане на паричната политика.