Писателят Димитър Недков: Трудно си тръгва онзи 20-годишен спектакъл, на който сме се нагледали

25/05/2026, 23:40

кадър: Bulgaria ON AIR

На фона на наводненията, наркотиците, разпада на доверието и все по-острия спор за българския суверенитет писателят Димитър Недков говори за страха, зависимостите и подменените ценности.

"Снощи гледах "Оскар"-ите с усещането за онази жестока дихотомия между двете сцени - театралната и политическата. И си казах, че този народ все пак е оцелял, щом месеци наред, дори с връзки, си търси билети на каквато и да е цена за качествен театрален спектакъл, за да може да събуди у себе си усещането и способността да извлича смисъл от българското слово и език, както и нарастващото си отвращение към политическата театрална сцена. Може би защото този път народът си купи билет за хора, които успяха да го убедят, че изречените от тях думи имат смисъл. Предстои да се види, но битката ще бъде жестока", коментира Недков в студиото на "Денят ON AIR".

Писателят е категоричен, че промяната няма да се случи лесно, тъй като статуквото е дълбоко вкоренено в изкривени ценности.

"Трудно си тръгва онзи 20-годишен спектакъл, на който сме се нагледали. На абсолютна арогантност, безкнижие, пошлост. На пълно пренебрежение на усещането, че ти си пред най-голямата сцена - своя народ. Тази войнстваща посредственост тя не си тръгва лесно", констатира той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Въпреки това, той вижда демонстрация на нова увереност и пробуден интерес към новия политически сюжет.

"Ще има доста премеждия. Първо, да бъде оправдано доверието от тези, които започнаха да действат по начин, по който отдавна не беше действано. А хората събудиха интереса си към новия политически сюжет, който ни се предлага. Демонстрацията на една увереност, не самоувереност, че няма страшно. Но тук се опира до това, доколко всеки един от нас ще се справи първо със самия себе си", допълни Недков.

Той подчерта, че народът е търпелив, а политическата сцена постепенно бива напускана от онези, които са я превърнали в монопол. На въпрос дали в действителност са я напуснали, той отговори: "Не, не са я напуснали, но те загубиха".

В контекста на глобалните процеси и "менталната война" за въздействие върху народите, писателят Димитър Недков анализира и победата на България на международната музикална сцена.

"Евровизия" е един уникален, геополитически инструмент. И ние, българите, може би спечелихме първата си геополитическа битка. Само че надигането на гласове за сатанински строфи е не само абсолютно несериозно, но и доста тревожно", коментира писателят.

По отношение на зависимостите в българското общество и управление, експертът посочи, че страната вече филтрира опитите за манипулация.

"Ако е зависимост от заблуди, което е много често срещано - ние, българите, се научихме да избягваме тези зависимости. Вече трудно можем да бъдем заблудени, и резултатите от 19 април показаха именно това в аванс. Вече знаем какво да слушаме, как да го филтрираме през нашия разум и емоции и да го показваме. Зависимости винаги има и навсякъде по света има. За държава като нашата, която в никакъв случай не би трябвало да наричаме малка, за народ като нашия, който в никакъв случай не трябва да наричаме малък и незначителен, и да си повтаряме мантрата, че от нас нищо не зависи - не, от нас зависи всичко.", добави той.

Писателят очерта и предстоящия президентски вот като фундаментален тест за зрелостта на нацията ни.

"Докато обаче не се постигне консенсус, че съдбата ни е обща, че националните ни интереси са общи, че достойнството ни е едно за всички, ние ще изпитваме много, много самосъздадени от самите нас проблеми. Например, за най-голямото изпитание от гледна точка на зависимостите и на предстоящото развитие на съдбата българска в политическия аспект, бих определил предстоящите президентски избори", категоричен бе Недков.

Професорът алармира, че институцията не трябва да се превръща в инструмент за реваншизъм.

Като основен риск анализаторът посочи опасността от липса на кулминация поради вътрешнополитическите боричкания.

"Това противопоставяне между главни и второстепенни роли на политическата сцена води до липсата на кулминация, която да доведе до някакъв "хепиенд", заключва той.