Военният член 42 на ЕС е по-строг от член 5 на НАТО: Ако една държава бъде нападната, всички други са длъжни да помагат с "всички средства"

11/11/2026, 11:11

Кадър Уикипедия

Когато стане дума за военна сигурност в Европа, погледите автоматично се обръщат към САЩ и прословутия член 5 на НАТО - клаузата за колективна отбрана на Алианса, която се активира при военно нападение срещу държава членка и гласи, че останалите членове трябва да ѝ се притекат на помощ с действия, каквито смятат за необходими, включително с военни средства, припомня Актуално. На фона на продължаващата война в Украйна, засилващата се руска хибридна кампания срещу европейските страни и опасните инциденти с поразени кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море - един друг ключов механизъм остава в сянка.

Малцина знаят, че Европейският съюз разполага със собствена, и на хартия дори по-строга клауза за колективна отбрана - член 42, параграф 7 от Договора за ЕС. В момент, когато сигурността по източния фланг е поставена на изпитание, разбирането на този „европейски щит“ е от критично значение за България и други държави от региона.

Всички членки на ЕС да помогнат с всички средства при въоръжено нападение

Член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) представлява клаузата за обща отбрана и взаимопомощ на Европейския съюз, въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тя задължава всички държави членки да окажат помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, ако друга държава от Европейския съюз стане жертва на въоръжено нападение на нейна територия.

От официалния текст на Договора за Европейския съюз можем да изведем следните акценти:

задължението за съдействие е обвързващо, но всяка държава избира формата му - военна, логистична, техническа или дипломатическа, според възможностите си;

клаузата отчита специфичния статут на неутралните членки на ЕС, като им позволява да оказват невоенна помощ;

разпоредбата действа в съответствие с ангажиментите към Северноатлантическия договор, който остава основата на колективната отбрана за страните членки на НАТО;

ЕС не разполага с интегрирано военно командване за тази клауза, поради което координацията се осъществява предимно двустранно.

Разликата между Чл. 42, пар. 7 от ДЕС и Чл. 5 от НАТО

Разликата с член 5 на НАТО е, че Договорът за ЕС изисква помощ „с всички средства“, докато НАТО позволява на всеки съюзник да прецени самостоятелно необходимите действия.

Чл. 42, пар. 7 допуска и цивилна/хуманитарна подкрепа, докато чл. 5 е изцяло съсредоточен върху колективната военна отбрана. ЕС разчита на двустранни договорки без централизирано командване, докато НАТО разполага с готови отбранителни структури.

Механизмът на ЕС е задействан само веднъж - на 17 ноември 2015 г., от Франция, след терористичните нападения в Париж. Според Европейския съвет за външна политика страната избира този път вместо НАТО, за да потърси директна европейска подкрепа за операциите си извън ЕС, без да ангажира пряко целия Алианс.