ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: ОБЩИНАРИ И КОТКИ

---

 

Йордан Дончев 

По примера на своите пловдивски колеги и варненските съветници се заеха с котките. Само че, както се казва, вместо да хванат бика за рогата, го хванаха за... опашката. И вместо да накарат платените общински люде да си свършат работата, решиха да въведат данък „котки” и да глобяват всеки, който се осмели да храни животни на публично място. 

Решението предизвика бум от злъчни реплики в мрежата. И с право. Но проблемът съществува и ако някой си мисли, че си е наш, български, греши. В цяла Европа – от Острова до Кавказ, правителства и местни управи го решават. В Германия например, където преброили милион и половина бездомни котки, от които сто хиляди в Берлин, ги събрали, нахранили, кастрирали и пуснали на свобода. През 2007 година Световната организация за защита на животните  (WSPA) изготви обстоен анализ на ситуацията с безнадзорните кучета и котки в 31 европейски страни. Според него в 22 от тях изоставянето на животните от техните собственици е противозаконно, но в 9, включително и в България, на практика това не се контролира. В 24 има закони, които регулират грижите за безнадзорните животни. Акцентът е върху дейността на местните власти, организиране на временни приюти, ограничаване на популацията и пр. Липсват глоби за гражданите. Само в Литва, Сърбия и Украйна е въведено задължително регистриране на котките. В 10 страни, между които Белгия, Германия, Дания, Италия, регистрацията е доброволна, такси няма. В останалите, включително Великобритания, котките не се регистрират. И още нещо интересно – в Италия и Норвегия таксата за кучетата е 10 евро. Във Варна – за котките 12 евро. 

Чета поредното умотворение на варненските общинари и си мисля, че даже трябва да се радвам – значи всичко е наред, общината е оправила уличните дупки и сега се заема с уличните котки. А може би като реши въпроса с уличните котки, ще попълни дупките в бюджета и ще има с какво да пълни уличните дупки.

С расовите котки въпросът е лесен – за този, който има хилядарка да се сдобие с подобно удоволствие, 24 лв. данък не са проблем. Само че от тях общинската хазна трудно ще се напълни - засега имало регистрирани само 20. Значи данъкът е за обикновената маца. 

Проблемът е какво ще стане с домашния любимец, който по традиция е член на фамилията. И си похапва в малка паничка от манджата, с която обядват останалите. Дилемата сега е – или домашният бюджет да олекне с няколко десетачки, или мацата да увеличи броя на безнадзорните.

А ако някой си представя, че като не им се дава храна, уличните котки ще изчезнат, дълбоко греши. Те са издръжливи и ще оцелеят. Няма да оцелеят само боклукчийските кофи, а недостигът на храна ще засили агресивността на животните. 

Така че изходът е само в осъществяване на последователна програма с приюти, събиране и кастриране на безнадзорните. А домашните да ги оставим на спокойствие, или с някаква минимална такса за чип.

И да си дадем сметка, че когато дете отчупи от кифлата си и даде хапка на срещнатото котенце, то все още не е загубило едно от най-важните си човешки качества – да обича животните (и хората).

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.