Скелетът на цар Самуил е с ръст около 155 см, разпознават го пурпурна одежда и зараснала накриво от 140 градуса лакътна коста след битката при Сперхей

29/09/2026, 12:56

Кадър БНт

Тайните на остров Свети Ахил: Костите, гробовете и драматичната съдба на цар Самуил и неговите наследници

Откриването на гробницата на цар Самуил (ок. 958–1014 г.) и останалите владетелски саркофази на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро (днешна Гърция) е едно от най-вълнуващите и същевременно трагични събития в средновековната ни археология. Този комплекс разкрива не само материалната култура на епохата, но и физическия облик на хората, които са носели тежестта на властта в най-драматичните години на Първото българско царство.

Археологическата находка: Четирите владетелски саркофага

През 1965 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос започва разкопки на базиликата „Свети Ахил“ в едноименния остров. В централния кораб (наоса) на храма той открива четири монументални каменни саркофага, разведени в редица – привилегировано място, запазено само за върховния държавен и духовен елит.

Саркофагът на цар Самуил (условно обозначен като „Г“): Това е най-известният гроб от комплекса. В него е открит скелет на мъж на възраст между 70 и 80 години и с ръст около 155–160 см.

Антропологични и физически белези: Най-безапелационното доказателство, свързващо останките със Самуил, е тежка травма на лявата ръка. Лявата му лакътна кост е била счупена и зараснала накриво под ъгъл от около 140 градуса. Това медицинско свидетелство съвпада съвършено с хрониката на Йоан Скилица за битката при река Сперхей през 996 г., когато Самуил е тежко ранен в ръката от византийците и оцелява по чудо.

Царско облекло и артефакти: Скелетът е бил обвит в изключително скъп златотъкан фин текстил с наситен пурпурен (багрян) цвят – символ на върховната императорска власт. Открити са и следи от метална ризница, както и златен пръстен на ръката му, отразяващи неговия статут на войн и владетел.

Загадката на другите съседни гробници

Останалите три саркофага в същия ред до цар Самуил пазят тленните останки на други високопоставени особи от неговото обкръжение или семейство (вероятно близък кръг управници или съпругата му царица Агата).

Физически характеристики: За разлика от сравнително дребния на ръст и престарял Самуил, антропологичните данни на скелетите в съседните гробници показват по-високи и по-мъжествени/едри физически данни за тогавашните стандарти.

Тази характеристика любопитно се преплита с историческите описания на неговия син и наследник Гаврил Радомир, който е описван като изключително силен, едър и енергиен мъж. Макар точната идентификация на тези останки да остава дискусионна поради липсата на толкова уникални белези като счупената ръка, тяхното разположение в непосредствена близост до Самуил категорично ги определя като част от царския дом.

Редовите гробове и паметта за воините

Освен четирите централни гробници, в притвора и около храма на остров Свети Ахил са открити около 300 редови погребения.

Много от тези мъжки скелети носят видими следи от насилствена смърт и тежки травми по костите от остри оръжия и мечове.

Макар гробното поле да се е оформяло с десетилетия около главния храм, тези останки символично носят духа на хилядите български воини, дали живота си в епичните и кръвопролитни битки с Византия в края на X и началото на XI век.

Да, според изследователите и хипотезата на проф. Николаос Муцопулос, другите монументални саркофази в същата базилика „Свети Ахил“ на остров Свети Ахил се свързват именно с царете Гаврил Радомир и Иван Владислав, както и с най-близките членове на техното семейство (като царицата).

Ето какъв е историческият контекст за това къде те намират смъртта си и как тленните им останки вероятно попадат там:

Цар Гаврил Радомир (управлявал 1014–1015 г.)

Къде умира: Гаврил Радомир е убит през есента на 1015 година по време на лов в района на Петрин планина (във вторник, наметнат от заговор, организиран от братовчед му Иван Владислав, който му заема мястото на престола).

Гробът му: Тъй като столицата и духовният център по това време са в областта Преспа/Охрид, тялото му е пренесено и погребано в главния държавен храм – базиликата „Свети Ахил“. В непосредствена близост до баща му Самуил е отреден един от масивните каменни саркофази.

Цар Иван Владислав (управлявал 1015–1018 г.)

Къде умира: Той е последният владетел на Първото българско царство. Загива през февруари 1018 година по време на обсадата на град Драч (на адриатическия бряг в днешна Албания), прободен от убийци или в сражение под стените на крепостта.

Гробът му: Въпреки че умира далеч на запад (край Драч), след неговата смърт съпротивата на българите рухва, адовите му наследници и дворът се предават на византийския император Василий II в Охрид. Историците и археолозите предполагат, че неговите близки или лоялни боляри са успели да пренесат тялото му обратно в сърцето на държавата – в манастирския и църковен комплекс на остров Свети Ахил, където е положен в третия царски саркофаг до Самуил и Гаврил Радомир.

Въпреки че липсват надписи с имената върху саркофазите (което е типично за ранните средновековни владетелски погребения, за да се предпазят гробовете от оскверняване от врагове), идентифицирането на трите/четирите съседни саркофага на остров Свети Ахил като гробниците на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав се приема от научната общност като най-логичната и вероятна хипотеза. Те са събрани на едно място в най-свещеното пространство на храма, за да отразят приемствеността на царската династия в най-драматичните години на срива на българската държавност.

Комплексът на остров Свети Ахил е мълчалив, но красноречив свидетел на края на една велика епоха. От оскъдния ръст и счупената ръка на стария цар Самуил, увити в пурпурен златотъкан плат, до масивните съседни саркофази и костите на редовите защитници, тези археологически находки превръщат средновековната хроника в реалност и пазят материалната памет за драмата на Първото българско царство.

През 2014 г. откривателя на гроба и на костите на Цар Самуил Николаос Муцопулос разказа за великото си откритие пред Бойко Василев и предаването "Панорама".

Гърция връща тленните останки на цар Самуил на България

Благодарение на него знаем как изглежда Самуил и къде са били положени костите му. Само гробът на Самуил остава недокоснат от набезите на варвари и иманяри в базиликата Свети Ахил. В края на 60-те години черните полковници управляват Гърция. Ученият трябвало да държите костите на Самуил под леглото си, за да ги запази. Чак после ги предава на Солунския университет, а след това на Византийския музей.

Николаос Муцопулос, гръцки археолог, открил гроба и костите на Цар Самуил: "Стана съвсем случайно, провеждах разкопки в руините на голямата базилика на остров Чертоградот, така се е казвал някога този мъничък остров Мала Преспа."

- БНТ: Български цар и гръцки професор, не е ли странно?

- Според вас това е потресаващо, но не е и ето десетилетия след находките в Преспа аз продължавам да се занимавам със Самуил.

- Николаос Муцопулос, гръцки археолог, открил гроба и костите на Цар Самуил: "Цар Самуил е бил много мъдър, повлиял е върху огрома част от южните балкани, убедил хората да го следват, бил справедлив и коректен.

БНТ: Как се отнасяте към желанието на много българи костите на Самуил да бъдат върнати в днешна България?

- Моето мнение и желание е същото, моралното право на българите е това. Защото цар Самуил им принадлежи, няма съмнение. Е, няколко души протестират, според мен обаче имаме силата да разрешим тази история.

Още в https://bnt.bg/news/car-samuil-i-pazitelyat-na-moshtite-reportazh-ot-ostrov-sv-ahil-v421935-351271news.html