Тази история на бедна врачанка ще ви върне вярата в доброто

12/04/2018, 09:03

Снимка BulNews.bg

В днешно време е все по-трудно да повярваме в доброто. Хората, озверели от немотия, все по-рядко ни дават надежда, че им е останала поне капка човечност. Има обаче и такива, които въпреки житейските неволи, пазят чистотата душата си.
Това доказва историята на 64-годишната Гина Георгиева от Враца. На един от най-светлите християнски празници – Великден, тя зарадвала свой съгражданин, като му върнала забравена чанта с лаптоп и пари, научи BulNews.bg.

Случката е станала на Разпети петък на автогарата във Враца, когато Гинка изпращала племенницата си за Мизия. Момичето било гладно и отишло да си вземе сандвич от заведението до секторите, а Гина я изчакала на една от масите отпред. Когато седнала на един от столовете, жената усетила, че нещо подпира гърба й. Тя се обърнала и видяла червена чанта, в която имало лаптоп и тлъста пачка пари.
Жената взела забравения багаж и го показала на персонала в заведението. Те я посъветвали да го остави на информацията към гарата. Служителката там подробно описала какво има в чантата - преносим компютър и сумата от 960 лв.
След това жените се върнали и продължили да чакат автобуса си. Те коментирали какво е имало в чантата, като в това време в разговора се включил някакъв мъж, който всял смут, като казал: „Вие сте луди, защо не взехте парите“. Гина се ядосала и му казала, че не й трябват чужди пари: „Сиромашка съм за много, не за малко“.
След минути при жените отишла служителката от информацията и им казала, че шофьорът на автобуса за Видин се е обадил да пита дали има предаден загубен багаж. Гина много се зарадвала, че е помогнала на разсеяния мъж да получи лаптопа и парите си за едни от най-светлите празници в годината.
След случилото се никой не потърсил врачанката да й благодари, но тя вярва, че с постъпки като тази хората отново ще повярват в доброто и ще станат по-човечни.
64-годишната Гина работи от 11 години в завода за производство на хляб и хлебни изделия „Житара“, като пакетира брашно. Всички в града я познават като всеотдаен човек, който безкористно помага и не очаква нищо в замяна. Жената вярва, че има Господ, който гледа делата на всеки един от нас и ни помага да преминем през изпитанията, но и самите ние трябва да си помагаме, да сме хора.