Прокуратурата загуби делото срещу семейството на Алексей Петров

29/09/2026, 10:42

Снимка Булфото, илюстративна

Прокуратурата е осъдена да плати общо 64 000 лева на вдовицата и дъщерята на Алексей Петров, който беше убит преди три години.

Това реши Върховният касационен съд (ВКС), който допусна до касационно обжалване делото, което близките на Петров продължиха да водят след смъртта му. Преди да бъде застрелян, той заведе иск за 224 000 лева срещу прокуратурата заради процеса за присвояване и пране на пари – част от делата от „Октопод“, по който беше окончателно оправдан през 2018 г., съобщава Lex.bg.

Преди две години Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да изплати на близките на Петров обезщетение от общо 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 24 000 лева за адвокатски разноски, които Петров е направил по време на процеса.

След това обаче Софийският апелативен съд (САС) намали драстично обезщетенията за морални вреди до 20 000 лева общо. Мотивите на САС бяха, че липсват каквито и да е доказателства за социалния и професионален статус на Алексей Петров, който според твърденията в исковата молба е „бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г.“.

Втората инстанция прие, че тези дейности на Петров са описани само в медийни публикации, но няма доказателства за съответното образование и квалификация на Петров, както и за обществено признание. Според САС не можело да се каже, че в отразяването на процеса е накърнен престижът на Петров.

„Като цяло медийното отразяване на процеса не съдържа факти, които могат да се тълкуват в ущърб на подсъдимия, т.е. че са му нанесени допълнителни вреди за обществено уронване на доброто му име, ако то е било такова – доколкото липсват обективни данни и доказателства, нито доказват твърденията, че е бизнесмен, политик и преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, президент на Българската национална федерация по карате от 2006 г. и на Балканската федерация по карате от 2013 г. – все качества, които, ако са доказани, насочват към вреди на правния субект, потърсил обезщетение за уронване на престиж“, написа в решението си САС.

Близките на Петров оспориха тези изводи и върховните съдии ги отхвърлиха, като подчертаха, че апелативният съд е игнорирал безспорните факти, че Алексей Петров е бил публично известна личност – бизнесмен и президент на сдружението „Българска национална федерация Карате“, поради което е и обект на засилен обществен интерес.

„Поради това изводът в обжалваното решение за обичайната степен на общественото злепоставяне на първоначалния ищец и на вредоносния ефект от разгласеното в средствата за масова информация обвинение за три умишлени престъпления в област, в която е професионалната му реализация, се явява формиран в нарушение на материалния закон и необоснован“, заявява ВКС. Освен това върховните съдии отбелязват нарушение и в изчислената обща продължителност на наказателното дело, тъй като тя не започва от привличането като обвиняем през 2016 г., а от образуването на делото срещу Петров през 2013 г.

Така ВКС стига и до извода, че справедливото обезщетение за морални вреди, което прокуратурата трябва да плати на вдовицата и на дъщерята на Петров, е по 20 000 лева на всяка от тях.