Георги Лозанов: До президентските избори ще е станало ясно каква власт е дошла

09/05/2026, 09:28

Булфото

Как мълчанието на политиците и желанието на победителите в предсрочните избори за: "изявления без въпроси" ще "помогне" за разграждане на досегашния "модел" за общуване с медиите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК.

Само изявления – без въпроси

"Това изявление на Слави Василев е категорично нарушаване на добрия тон. Като под "добър тон" разбирам всеки да се държи според собствената си роля. Когато си политик, последното нещо, на което имаш право – което попада в правомощията на твоята роля – е да диктуваш поведението на медиите. Обратното, както знаем, политиците, особено политиците във властта, са обект на граждански контрол от страна на медиите.

Навремето Чомски даваше много ясна дефиниция на разликата в медиен план между демокрация и диктатура: "Ако властта е под контрола на медиите – това е демокрация. Ако медиите са под контрола на властта – това е диктатура."

И Слави Василев по този начин, за съжаление, потвърждава, увеличава безпокойството за това, че може би идва един етап, в който България с това ново правителство и нова власт бавно ще се отдалечава от европейската демокрация и ще се придвижва като стил на поведение, като начин на упражняване на властта по-скоро към епохата на автократите.

Така че в този смисъл това е доста тревожен знак. Освен че тази практика, това разпореждане може да затрудни силно работата на медиите и тяхната критическа функция, това е притеснително и от политически гледни точки.

Има и друго, което предполагам, че върви в тази линия. Това, че Румен Радев министър-председателят и, така да се каже, абсолютният лидер на тази политическа европейска среда – откакто излезе от президентството и в новата роля, е твърде пестелив, да не кажа почти отсъстващ в медиите като журналистическа комуникация, а изправянето на политика пред журналиста е възможност обществото чрез журналиста да му зададе своите въпроси.

Избягването на журналистиката и на ролята на журналистиката – на посредничеството на журналистиката – е отказ да отговаряш на въпросите на обществото. И в поведението на Румен Радев засега се чувства този отказ.

И това, което е казал Слави Василев, може би е продължение на това нежелание да се отговаря на въпросите на обществото. Защото той казва нещо там, че те ще изберат… ще посочват журналистите, на които да отговарят. Тоест – журналистите, за които знаят, че ще им зададат въпроси, на които те искат да отговарят. А пък смисълът на журналистиката по отношение на политиците, особено на политиците във властта, е да ги поставя в медиен дискомфорт – което значи да отговарят на въпроси, на които не искат да отговарят."

Арогантността на политиците

"Това е свързано според мен с идването на власт. Въпросът е какво значи "власт" и кое попада в периметъра на тази власт. Всичко ли? Власт, която иска да управлява всичко – тотално да управлява обществото – е тоталитарна власт. Там, както е известно от Оруел, има и полиция на мисълта. Демократичната власт е услуга – подобно на химическото чистене. Ние наемаме едни хора да управляват определени системи – за образованието, енергетиката и т.н. Те имат министерства, управляват системите. В демократичното общество това не е "власт". Ти отиваш да управляваш една система, защото тя иначе не може да се движи. И въпросът е да управляваш компетентно и ефективно. Ако искаш да управляваш нещо повече – особено мисленето на хората, което става именно чрез цензура, чрез налагане на определени санкциониращи политики по отношение на медиите – тогава тази власт няма демократични качества.

И няма да се изненадам, ако полека-лека започне да се налага отново, както помним от годините на социализма – държавна идеология. Нещо като един проруски евроскептицизъм, който да стане повече или по-малко задължителен като рамка на публичното говорене. Това е най-голямото ми опасение от гледна точка на медиите и въобще на публичната среда – власт, която не разбира докъде може да е власт."

"Военнолюбците" искат комисия за имуществото на Делян Пеевски

"Да, тук става една логическа верига, която отдавна стои като хипотеза. Ние наблюдаваме дали правителството ще попадне в нея. Сега – именно това правителство и тази власт дойдоха със заявката, и това беше причината за голямата подкрепа – да демонтират един модел, който да опиша най-рамково като "олигархически". Този модел, който Румен Радев атакуваше и наричаше "олигархическия". И който вече не споменава, между другото, защото матрицата на олигархическия модел е Москва. И режимът на Путин. Тоест – той е учебникарски пример за олигархия.

И ако ти искаш да се бориш с олигархическия модел, няма как същевременно да подкрепяш Путин или да се опитваш да нормализираш неговото поведение и преди всичко неговата агресивна политика в Украйна. Няма как, ако ти не можеш да видиш, че той е агресор и да го кажеш откровено, същевременно да си против олигархическия модел, на който той е до голяма степен лице в геополитически план.

Има два проблема пред България. Единият е руското влияние, другият е корупционното влияние. Тези два проблема могат да се решават само едновременно. Няма как единия да го решиш, без да решиш другия. Единият е посока да вървиш на изток, а в другата – на запад.

Не знам как ще са разпределени ролите на вицепремиерите, но по-вероятно е водещата фигура да бъде Иво Христов. Той е представител на един, да го нарека, ехиден евроскептицизъм. Мисъл от типа: "До къде я докара Европа, като не иска да се съобразява с интересите на Русия." Общо взето това е неговото говорене. Той е интелигентен човек и може би в един момент ще си даде сметка, че ролята, в която е попаднал, вече е съвсем различна от това да дава израз на собствените си персонални предпочитания, разбирания и така нататък. И да се погрижи за историческата участ на България. Ако човек не е зависим по някакъв начин, няма как да смята, че дезинтеграцията от Европа и от Европейския съюз може да бъде щастлива национална съдба."

Народното събрание – арена на битки между лобитата на Прокопиев и Пеевски.

"Тази симетрия е въобще механизъм, чрез който представителите на проблема се освобождават от отговорността за него. По същия начин стана с Украйна. В момента, в който постепенно се наложи това, че руската и украинската гледна точка към войната трябва да бъдат политически равностойни – сякаш единият не е агресор, а другият не е жертва – още в този момент стана ясно, че агресорът е победил. На много голяма територия на общественото мнение. Нещо подобно сега, чрез Прокопиев, се извършва и по отношение на този модел, който най-ярко се персонализира чрез фигурата и лицето на Делян Пеевски. И вместо да се посочи източникът на проблема, се измисля нещо алтернативно и започва да изглежда като спор между две гледни точки, а не като възможност да се отнесеш критично и съответно да действаш спрямо източника на проблема.

Въпросът е да се намери такъв "друг", за да може да се постигне този релативизъм на сблъсък между две гледни точки, а не критическо отношение към проблема."

В чия полза е това

"В полза на носителя на проблема. Това е фактически неговото оневиняване. По същия начин, по който Путин беше оневинен – като се каже, че неговата гледна точка е симетрична на гледната точка на Украйна. И докато в началото всички знаеха кой е агресорът и кой е жертвата, после – чрез тази симетрия – се стигна едва ли не до това да се мисли, че Путин е жертва на Украйна и чрез нея – на европейските съюзници. Това са типични пропагандни ходове, и техният генезис, разбира се, е в съветските комунистически служби.

Румен Радев и неговата партия дойдоха със заявката да се борят с един ясно определен модел, чиито имена в крайна сметка той посочи. Той не говореше, че се бори с модела "Прокопиев" – и какъв е този модел? Това сега е въведено в рамките на публичната комуникация като конструкция, за да може да се откаже от това да се бори с модела "Пеевски".

Как да различим едно демократично от едно олигархично правителство

"Олигархическото правителство всъщност е когато се разпределят позиции от властта към приближен кръг от бизнеса, които постепенно се превръщат в олигархически. Това разпределение не е по процедурите и според върховенството на правото, а е според паралелна власт, която управлява един голям поток от публични ресурси. В това се състои олигархическото правителство и въобще олигархическият модел.

И тази паралелна власт по един или друг начин продължава да функционира. Въпросът беше дали Радев най-после ще притисне тази власт или – обратното – ще бъде поредната трансформация, чрез която тя ще се разпределя.

Аз още имам надежда, че влизането в толкова ключови роли ще даде друго чувство за отговорност на тези хора – независимо от това какви предварителни намерения и нагласи са имали. Има такава възможност.

Въобще до президентските избори ще е станало ясно каква власт е дошла.

Защото нека да помним разликата според Чомски – коя власт е диктатура и коя е демокрация."