Нрави

През огромната част от историята е било абсолютно нормално човек да заколи ближния си.

Спомен

Няма да забравя една баба, която беше удушила внука си. Направила го бе по време на психоза – започва да мисли, че светът се свършва.

През последните години все по-често научаваме за зверски убийства, извършени с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин. Мотивът за част от тях е материална облага – пари, имот. В немалка част от случаите не става дума за някакво богатство, а за елементарна придобивка – 2 лева, пенсия, или както стана ясно във Варна – няколко квадрата от къща и 2000 лева (случая с Женя). Четейки в новините за тези случаи, е невъзможно човек да не се запита що за изверг би разфасовал човешко същество срещу дребна сума, изпитва ли след това вина, изобщо какво се случва в главата на убиеца. Отговори на тези въпроси потърсихме от психиатъра доц. д-р Петър Маринов, който бе привлечен като специалист по съдебна психиатрия от столичната СБАЛНП „Св. Наум“ в Медицинския университет и психиатрията във Варна.

- Доц. Маринов, вярно ли е усещането, че напоследък убийствата се извършват с невероятна жестокост?

- Не, не мисля, че убийствата напоследък стават по-жестоки. Още от Библията ако тръгнем с Каин и Авел – братоубийството – виждаме, че човешката жестокост е нещо, което съпътства обществата от незапомнени времена. За праисторическите хора е било напълно нормално човек да убие ближния си, за да му вземе храната и жилището. След това обществата се развиват и се приема, че убийството е нещо извън обществените норми, което се наказва сериозно. Това е причината броят на убийствата да намалява с вековете. Изключваме, разбира се, екстремните ситуации - като войната например. Какво обаче остава като голям проблем? Човешкият живот в ценностната система на повечето хора заема най-високото място. Има и конкурентна ценност – парите. Тоест когато възпитанието в семейството, когато ценностната система на най-близките е нездрава, тогава парите изместват живота като ценност. Именно това наблюдаваме в жестоките убийства напоследък, защото там става въпрос за имоти и пари. Това се дължи на изключително слаба семейна среда, която отглежда дефектни хора. Те са дефектни, но не са болни. Ние живеем с илюзията, че можем да се справим с това, и вероятно ще успеем, но това изисква векове. Няма да стане в рамките на един или два човешки живота.

- Но защо са толкова зверски тези убийства, защо не са по-прости като метод?

- Човекът съществува от около 5 млн. години. През огромната част от това време е било абсолютно нормално човек да заколи ближния си. Имаме едва 2000 г., които ние наричаме културен пласт. Много е тънък този културен пласт, в който ние приемаме ценностите на хуманизма. Не забравяйте, че инквизицията под маската на християнството е изгаряла хората на клади, и то публично. Само няколко века преди това е имало закон за децимацията - наказание на цели области, като всеки десети е бил убиван. Имало е смъртни присъди в Римската империя, при които хората са били разчленявани от коне. Всичко това се е случвало не чак толкова отдавна. Така че помислете колко време е нужно, за да се изградят спирачки у всеки индивид пред дивото и животинското. Това може да се подтисне само с много висока и добра култура и време.

- Когато сте разговаряли с убийци, отнели живот за пари, те променят ли си отношението към стореното, когато ги застигне наказанието?

- Убийството има много разновидности, но когато говорим за тези пресметливи убийци, които много ясно си поставят за цел да отнемат живот, за да се облагодетелстват, огромна част от тях не проявяват съжаление. Срещнал съм стотици такива хора, но единици са тези, които стигат до истинското разкаяние. Така е, защото те са сгрешени личности - не разбират колко е ценен, важен и неповторим човешкия живот.

- Защо убийците се връщат на местопрестъплението, и то още в първите минути на полицейските огледи – защо наблюдават и питат?

- По две причини. Първата е, че у всеки, дори и у най-жестокия убиец, има остатъци от някаква съвест. Разбира се, в такъв случай не можем да говорим за истинска съвест, особено когато едно убийство е направено с особена жестокост, която повечето хора не могат да си обяснят по никакъв начин. Втората е, че убиецът бидейки пресметлив, изпитва страх да не би някоя от следите, които той си мисли, че е заличил, да не е заличил докрай и да се опитва по някакъв начин да ги замаже.

- Кое е онова нещо, което като човек не можете да приемете по никакъв начин?

- За мен дали човек е убил, за да вземе етаж от къща или 5 млн. лева, или пък е заклал старец, защото е бил хванат да му точи бензина от москвича, е едно и също – размерът на материалната облага няма значение, защото механизмът е един и същ. Това, което най-много ме е разтърсвало, е пълната липса на разкаяние и преживяване за вина. Тези хора нямат никакво позитивно чувство у себе си, у тях има само негативни емоции. Нормалните хора чувстват любов, приятелство, доброта, привързаност. При този тип убийци тези чувства просто не съществуват. На тяхно място идват негативните – гняв, вражда, ярост, които са почвата, върху която прораства престъплението. В психиатрията ги наричаме антисоциални личности. Те могат да заблудят околните с повърхностния си чар, но във всеки един момент са готови да измамят. Това, върху което трябва да се мисли, е какво да направим с тези хора, след като си излежат присъдите в затвора. Американците прилагат едни специализирани системи за оценка на личността, които показват дали този човек може да бъде освободен или не. Ако рискът от рецидив е висок, този човек трябва да бъде изолиран от обществото до живот. Защото ако едно дърво е пораснало криво, вие не можете да го изправите, можете само да го отсечете. Проблем е и как да доловим тези хора още преди да са убили. Все пак това е група, която не надхвърля повече от 1-2 процента от обществото.

- След като изтече присъдата на един такъв убиец, има ли практика да се правят консултации с психиатър, който да каже дали този човек продължава да е обществено опасен?

- Ако след като излежи присъдата си такъв убиец живее със същата си ценностна система, има висок риск от рецидив и трябва да приемем, че той не може да контролира поведението си. В повечето случаи това е точно така, те не се променят въпреки наказанията. Затова в някои страни тези хора не ги пускат на свобода, а ги настаняват в болнични заведения с максимална сигурност или в други – подобни на затвори, където се създава някакъв живот, но обществото не е застрашено. Може би нашият законодател трябва да мисли и по тези въпроси, които в момента са много болни, защото тук става въпрос и за ограничаване свободата на личността. Въпреки това държавата трябва да влезе в ролята си и да опази своите граждани - тези, които биха били потенциални жертви.

- При убийците шизофреници как стои въпросът с вината?

- Страшно е, когато говорим за болен човек, извършил убийство, защото когато чрез терапия излезе от психозата, става здрав човек с нормални ценности. И там е големият сблъсък, защото той проумява какво е направил, но няма връщане назад. Такива хора много често посягат на живота си от вина. Така че разликата е грандиозна. Няма да забравя една баба, която беше удушила внука си. Направила го бе по време на психоза – започва да мисли, че светът се свършва. За да предпази 11-годишния си внук да не попадне в апокалипсиса, тя започва да го прегръща, да го стиска толкова силно, че той се задушава и умира. Тази баба, когато излезе от психозата си, неколкократно посегна на живота си, защото тя не може да живее с истината за стореното, независимо че разбира, че го е направила в болестта си.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!