Площад „Независимост“ - ІІІ част - Барок и класицизъм завладяват стара Варна

21/02/2011, 16:53

Сградите на Варна е нова рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата ще бъде дълга, но безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. В продължение на няколко броя ви разказваме за красивата история на главния площад на Варна - „Независимост“.

Почти всички сгради от северната страна на „Независимост“ са архитектурни паметници. Такива са сградите в северната част с номера 40, 42, 44 и 46 и южната с номера 65, 67, 69, които обаче се водят на ул. „Преслав“. Тази номерация е наследство от миналото, когато ул. „Преслав“ е преминавала през площада и те са били прилежащи към нея. Така или иначе, те се намират на пл. „Независимост“.

На №42 е сградата на Саул Камбосев, търговец на яйца, общественик, член на Общинския съвет. Сградата е проектирана през 1906 г. в неоренесансов стил от арх. Атанас Несторов на мястото на стара турска къща. Известна е като хотел и ресторант „Булевард".

До нея е къщата на адвоката Апостол Савов - №44. Той закупува стара турска къща и построява тази красива сграда през 1896 г. Плановата схема е вестибюлна, като през всички помещения се е преминавало анфиладно. Във външния вид на сградата се забелязват елементи от класицизма. Фасадата е решена симетрично, разделена вертикално на три оси. Средната ос е подчертана с богата пластична украса на балкона, носен от четири конзоли, завити във формата на волути. Архитектът е неизвестен.

Син на Апостол Савов е инж. Веселин Савов, един от първите специалисти, който проектира и прилага в практиката железобетонните конструкции. През 1940-1943 г. заедно с арх. Стефан Попов той прави сложното преустройство на покривната конструкция и кубетата на катедралния храм „Свето Успение Богородично“. След 1944 г. къщата е национализирана. През 2009 г. сградата е реновирана и надстроена, но е запазена фасадата, решена в стила на класицизма.

Дамската сладкарница на Паница

На №46 е къщата на Димитър Паница, проектирана през 1900 г. от арх. Торос Тороманян, отличаваща се с фино изградени архитектурни детайли. Известна е като Дамската сладкарница. Симетричната планова схема намира израз във фасадата на сградата – решена с богата пластична украса с детайли в стил барок. Етажът е с прозорци, фланкирани с пиластри и корнизи с растителни орнаменти. Полетата под прозорците са с медальони от грифони. Сградата е част от ансамбъл от сгради - културни ценности, и е от определящите архитектурната рамка на площада.

Димитър и неговият брат Евстати (Стат) Паница са от много известен и голям род, които единствено живеят и работят във Варна. Тяхната търговска дейност започва преди Освобождението в съдружие с други варненски търговци в Букурещ. След Освобождението се преселват във Варна и стават стожери на варненския клон на рода. През 1879 г. основават търговското дружество „Братя Ат. Паница“. През 1881 г. фирмата поема представителството на английската параходна компания. През 1893 г. са сред инициаторите за създаването на Българското параходно дружество и са сред най-големите акционери. През 1895 г. Димитър Паница е подпредседател на Варненската търговска камара. Двамата участват в политическия живот и симпатизират на народнолибералната партия. Членове са на варненския клон на благотворителното д-во „Св. св. Кирил и Методий“ и са големи донори. Подпомагат парично пострадалите от пожара котленци, благотворителното д-во „Майка“, сиропиталище „Надежда“. Стат Паница умира през 1900 г. Димитър продължава сам търговската дейност и участва в безброй благотворителни прояви. Стат и Димитър продължават рода Паница с голямо потомство.

Бляскавият „Сплендид палас“

До къщата на Паница е хотел „Сплендид палас“, построен през 1910 г., собственост на Михаил Григоров Петков. През 1928 г. хотелът е надстроен с тавански етаж от арх. Дабко Дабков. Сградата е симетрична с плитък централен ризалит, на който етажно са изградени балкони с метални парапети, носени от конзоли, и подчертана вертикално от пиластри. Фасадата е украсена пестеливо. Прозорците са обрамчени по двойки. Над корниза са изградени три симетрично разположени кулови надстройки, а над тях - класически фронтони. В полето на централния фронтон са изписани инициалите на собственика - Г.М.П. В сравнение с околните сгради хотелът се извисява вертикално с два етажа повече и активно участва в архитектурната рамка на площада. През 2008 г. до сградата на Михаил Петков по проект на арх. Валери Петров е изграден хотел „Сити парк“.

Гълъбарника, или Военното окръжие

Към силуета на площада се включват и сградите с номера 4, 6, 8 и 10 на ул. „Шопен“, които се намират след съвременната сграда на хотела. На „Шопен“ 4 е старият грандхотел „Империал“, собственост на известния лекар Д. Цонев. През 1928 г. д-р Цонев закупува старата къща на това място и построява внушителна сграда, в която помества собствена клиника. Сградата е известна като Клиниката на доктор Цонев. През 1932 г. арх. Йосиф Хаджистоянов прави преустройство и сградата се превръща в първокласен хотел, характерен с просторните си тераси. След 1947 г. сградата е приватизирана и се използва от Военното окръжие. По това време се ползва с прозвището Гълъбарника заради десетките гълъби, които живеят в нея и населяват площада. Сградата е реституирана и продадена от собствениците на американската бизнес дама от български произход В. Стоянова. Преди време бяха обявени инвестиционни намерения, свързани с опазването на културната ценност, но засега към действия не се пристъпва.

(Следва продължение)

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!