Икономист: Инфлацията у нас ще остане висока

05/08/2026, 22:33

Снимка Пекселс

Икономистът Юлиан Войнов прогнозира, че бюджетният дефицит на България може да спадне под четири процента до края на годината, ако правителството спре необоснованите харчове. В своя анализ пред „Bloomberg TV Bulgaria“ в сряда той посочи, че изпълнението на държавния бюджет върви отлично и националните приходи сериозно изпреварват направените разходи, което създава предпоставки за финансова стабилност.

Според експерта към момента съществува над 60 процента вероятност дефицитът да остане далеч под първоначално заложените 5,7 процента. Бюджетните приходи изпреварват разходите с близо три процентни пункта, което се равнява на 2,2 милиарда евро в номинално изражение.

„Ако правителството постъпи отговорно и спести разходите, зад които не стоят реални проекти, услуги или дейности, бюджетният дефицит в края на годината може да е под 4 процента“, коментира Войнов пред водещия Антонио Костадинов.

Той припомня практиката от предходни години, когато неусвоени средства по капиталови програми са били раздавани непрозрачно на конкретни фирми или прехвърляни към институции като Агенция „Пътна инфраструктура“ и Българската банка за развитие, пише dunavmost.com.

„Ако в края на годината видим неправомерно раздаване на средства независимо в каква посока – на общини, квазидържавни институции, ще сме наясно, че не е налице смяна на модела от предишните години“, категоричен е икономистът.

Очакванията на анализатора са инфлацията да остане висока и дори да се ускори заради глобалните фактори на енергийния пазар. Стратегическите резерви в Съединените американски щати са на 43-годишно дъно, а в Европейския съюз отбелязват най-ниските си нива от над три десетилетия насам. Същевременно Китай ограничава вноса на петрол с около пет-шест милиона барела дневно и черпи от своите огромни запаси.

„Предстоят турбулентни времена и не се очаква успокоение на цените през следващите един до три месеца“, посочва икономистът. За България той прогнозира инфлация от над пет процента до края на годината и средногодишно ниво от 5,9 процента, което ще доведе до по-високи номинални приходи в хазната.

Специално внимание в анализа е обърнато на родния пазар, където бизнес средата е силно изкривена.

„Браншовите организации не работят като регулатори на търговското поведение на дружествата, а по-скоро се превръщат в картелни споразумения за налагане на определени цени“, заявява Войнов.

Като ярък пример се посочва секторът на млечните продукти. Там малките производители продават суровината си на безценица, а в търговската мрежа пазарните цени са с 30 процента над средните за Европа, докато жизненият стандарт в България изостава със същия процент.

Инициативата „Кошница с грижа“ е оценена по-скоро като информационна мярка без реално пазарно влияние. Експертът подчертава необходимостта от дългосрочна политика за решаване на дълбоките структурни проблеми в българската икономика.