Уна Чаплин: Никой никога няма да бъде толкова добър, колкото дядо ми

13/07/2026, 16:44

Снимка: Булфото

Според актрисата Уна Чаплин никой никога няма да бъде толкова добър, колкото дядо ѝ. Внучката на Чарли Чаплин бе в България за Aniventure Comic Con, предава БТА.

Позната с ролята си на Талиса Старк в Game of Thrones, тя съвсем наскоро се присъедини и към вселената на Avatar с ролята си на Варанг – лидер на клана Аsh people в дългоочаквания Avatar: Fire and Ash на Джеймс Камерън. В кариерата си актрисата е участвала още в продукции като Black Mirror, Taboo, Treason, Inside No. 9 и филма за Джеймс Бонд – Quantum of Solace.

По време на срещата си с българските фенове тя говори за предизвикателствата пред актьорската професия, за наследството на легендарния си дядо Чарли Чаплин, за работата с режисьора Джеймс Камерън и за уроците, които е научила през годините.

ОТ ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ПАНДОРА

Уна Чаплин споделя, че разказването на истории е това, което истински я вдъхновява: „Обичам да слушам и да чета истории от колкото се може повече места по света, а след това да ги разказвам на хората, които искат да ги чуят. Актьорството е един от начините да го правя. Щастлива съм, че имам възможността да работя и ще продължа да го правя, докато има хора, които искат да ме наемат“. Тя обаче подчертава, че никога не е възприемала професията като единствената си идентичност.

„Ако някой ден това приключи, ще намеря нещо друго. Актьорството също е просто работа. Харесва ми, но също толкова обичам и градинарството. Така че един ден може да стана градинар“, казва тя.

На въпрос дали би участвала в ням, черно-бял филм, тя отговаря: „Да, на сто процента, ако сценарият е добър“.

РАБОТАТА С ДЖЕЙМС КАМЕРЪН: ВСЕКИ ЧОВЕК НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА Е ГЕНИЙ

По повод участието в новия филм от поредицата „Аватар“ и сътрудничеството ѝ с режисьора Джеймс Камерън, тя казва че работата по продукцията е била едновременно най-забавната и най-предизвикателната в кариерата ѝ.

„Трябва да си представите, че всеки човек в тази стая е гений. Където и да хвърлите топка, тя ще уцели гений“, смята Уна Чаплин. Именно това обаче пораждало и съмненията дали заслужава мястото си сред толкова талантливи хора.

„В главата ти постоянно има гласове, които ти казват, че не заслужаваш да си там, че всеки момент ще разберат, че си измамник, ще те уволнят и ще намерят някой по-добър“, допълва тя. В крайна сметка най-важният урок за нея бил да повярва в собствените си способности: „Всеки ден трябваше да вярвам в себе си и в доверието, което Джеймс Камерън ми беше гласувал. Това беше най-трудното, но съм безкрайно благодарна за този урок“.

Актрисата разкри и какъв е най-ценният съвет, който е получила от Джеймс Камерън при изграждането на образа на Варанг: „Първото нещо, което ми каза, беше: „Когато тя се страхува от нещо, първият ѝ инстинкт е да тръгне право към него“. Това напълно се различавало от собствената ѝ природа.

„Когато аз се страхувам, първата ми реакция е да избягам възможно най-бързо. После трябва да си кажа: „Не, бъди смела!“. Именно затова беше толкова интересно да играя този персонаж“, казва Чаплин. По думите ѝ най-трудната част от подготовката за ролята не били физическите тренировки, а да повярва, че може да бъде истински лидер.

„Като жени често прекарваме живота си в това да се извиняваме, че заемаме място, да се страхуваме от собствената си сила и талант. Варанг няма такъв страх. Тя не се страхува от собствената си мощ и именно това беше най-голямото предизвикателство за мен“, допълва актрисата. Казва, че благодарение на тази роля е успяла да преоткрие увереността в себе си и затова я определя като една от най-ценните в своята кариера.

„АВАТАР“ ПРИЛИЧА ПОВЕЧЕ НА ТЕАТЪР, ОТКОЛКОТО НА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ФИЛМ

Според Уна Чаплин, въпреки огромното количество технологии, използвани при заснемането на поредицата „Аватар“, атмосферата на снимачната площадка е изненадващо непринудена.

По думите ѝ работата с технологията за улавяне на движения (motion capture) напомня повече на театрална репетиция, отколкото на снимачен процес за един от най-амбициозните филми в историята на киното: „Вероятно, това е най-технологичният филм, правен някога, но усещането беше като на театрална репетиция. Всички бяхме свободни да играем и да импровизираме“. Актрисата не спести похвалите си към екипа, с който работи, сред който са Сигорни Уивър, Зоуи Салдана, Сам Уъртингтън, Стивън Ланг и режисьорът Джеймс Камерън.

„Изграждахме този свят заедно. Ако имахме нужда от обучение, реквизит или преживяване, което да ни помогне да направим сцената истинска, Джеймс винаги се грижеше да го получим“, казва тя. Всичко останало зависело от въображението на актьорите: „Ние си въобразяваме постоянно. Докато сме в задръстване, вече измисляме разговори, ситуации, дори дракони. Просто тук имахме възможност да използваме въображението си съвсем целенасочено“.

Попитана как би се почувствала, ако героинята ѝ Варанг загине в някой от следващите филми, тя се усмихва и казва: „Ще ми бъде много тъжно. Наистина обичам Варанг, обичам „Аватар“ и искам да участвам във възможно най-много филми от поредицата“.

През годините актрисата е общувала с десетки духовни водачи и представители на местни общности от Амазония, Африка, Нова Зеландия, планински и пустинни райони по света. Един от най-незабравимите ѝ спомени е моментът, в който успява да покани свои приятели от амазонската джунгла на снимачната площадка на „Аватар“: „Те направиха церемония за целия екип. Пяха, благословиха всички, носеха традиционните си пера. След това хората ми казаха, че подобно нещо никога не се е случвало в Холивуд“. Според нея това е било щастливото пресичане на двата най-важни свята в живота ѝ – киното и работата с местните общности.

СЦЕНАТА, КОЯТО НЕ Ѝ ДАВА МИРА ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА

На въпрос коя е била най-трудната сцена за заснемане в Avatar: Fire and Ash, Уна Чаплин без колебание посочи срещата между Варанг и Куорич. Обясни, че сцената съчетава емоционално разкритие, психологическа манипулация, стратегия и напрежение, което я прави изключително сложна за изпълнение: „Бях си поставила огромно напрежение. Когато приключихме снимките само след няколко дубъла, си помислих, че не съм се справила достатъчно добре“. В продължение на повече от година, тя не преставала да мисли за тази сцена и дори сънувала кошмари за нея.

По време на последващи снимки Джеймс Камерън я поканил в прожекционната зала на студиото: „Сложи ми 3D очилата и ми показа напълно завършената сцена. Стоеше до мен и непрекъснато ме гледаше, сякаш очакваше реакцията ми“. Оказало се, че именно сцената, от която тя най-много се страхувала, се е превърнала в една от любимите на режисьора.

Чаплин призна, че за успеха ѝ е помогнало и приятелството със Стивън Ланг, с когото изграждат силно доверие още по време на подготовката: „Цялата химия между героите идва от една година смях, разговори и истинско приятелство. Това съм аз... и едновременно не съм аз. Актрисата разказа и за странното усещане да гледа дигиталния си образ на големия екран“.

Макар персонажът ѝ да е създаден изцяло чрез компютърна графика, технологията запазва най-фините движения на лицето и тялото: „Запазват устата ми, движенията на лицето, начина, по който се движат мускулите ми. Това е все едно да вземат духа ти и да го поставят в съвсем различно тяло“. Според нея именно затова усещането е толкова необичайно: „Гледам героя и си казвам: това съм аз… и в същото време изобщо не съм аз“. Тя сравнява процеса с това да разпознаеш близък човек по походката му, дори когато не виждаш лицето му.

КНИГИТЕ ВИНАГИ СА ПО-ДОБРИ ОТ ФИЛМИТЕ

Относно Game of Thrones, актрисата признава с усмивка, че все още не е прочела книгите на Джордж Р. Р. Мартин: „Знам, че трябва да го направя. Моят персонаж не присъства в книгите и вероятно затова все отлагах. Обичам документална литература, но ще стигна и до тях“. Тя няма съмнение, че романите са още по-впечатляващи от телевизионната адаптация.

„Той е гений. Обожавам сериала, така че книгите сигурно са още по-добри. Така винаги се получава – книгите са по-добри от филмите“, допълва тя.

Разкрива, че на снимачната площадка почти нищо от това, което зрителите виждат на екрана, всъщност не съществува. Актьорите играят облечени в специални черни костюми с маркери за motion capture, а около тях има единствено семпли конструкции, които по-късно се превръщат в гори, скали и цели светове: „Всичко останало трябва да си го представиш. После художници, аниматори и специалисти изграждат всяко перо, всяка бръчка, всяко листо. Затова тези филми отнемат толкова много време“. Според нея именно това показва колко талант, търпение и огромен труд стоят зад всяка секунда от поредицата.

Актрисата си спомня и първата прожекция на готовия филм: „Гледахме го ден преди премиерата в Лос Анджелис. Джеймс Камерън събра целия актьорски състав в киното на студиото. Бях малко уплашена, мислех си: „Ами ако не ми хареса?“. Но не просто ми хареса. Влюбих се във филма“. След края на прожекцията никой не проговорил дълго време: „Просто седяхме и осъзнавахме какво сме създали. Чувството беше невероятно. После, разбира се, отпразнувахме момента“.

По думите ѝ самото присъствие до Джеймс Камерън е майсторски клас по това какво означава да бъдеш човек и да имаш смелостта да бъдеш велик. Допълва, че режисьорът рядко дава конкретни указания на актьорите си: „Казвах му: „Кажи ми какво да направя“, а той ми отговаряше: „Не, ти можеш. Намери сама решението“. Най-ценното, което научих от него, е силата на думите. Днес хората често използват силни думи, без да влагат истински смисъл в тях. Джим не е такъв. Когато каже нещо, всяка дума има тежест. Това беше огромен урок за мен“.