Витанов: Има съмнения, че на потъналия кораб в Черно море не е имало морска сол

11/10/2026, 20:50

Кадър bTV

Има съмнения, че на потъналия кораб не е имало морска сол. Това каза в предаването „Защо?“ председателят на ПГ на „Прогресивна България“, както и председател на парламентарната комисия по външна политика Петър Витанов.

„Все още няма неоспорими доказателства кой стои зад атаките в Черно море. Логиката предполага, че става дума за руски удари, но когато говорим от името на държавата, не можем да си позволим да боравим с предположения“, коментира Витанов.

Според него тази позиция не е „мекушава“. „Продължаваме да твърдим, че работната хипотеза е, че най-вероятно става дума за руски удари. В крайна сметка обаче се обръщаме за подкрепа и към нашите партньорски служби, включително румънските, турските и тези на НАТО, за да можем заедно да установим кой стои зад атаките и да бъдем абсолютно убедени в това, тъй като все още нямаме доказателства“.

По думите му България търси такива доказателства, които да потвърдят по неоспорим начин, че става дума за руски атаки. „Най-често това са отломки от безпилотни летателни апарати или морски дронове. Все още нямаме такива“.

„Искам да отбележа, че случилото се не е атака срещу България, защото става дума за инцидент на доста мили извън териториалните ни води. Ако погледнете Черно море, ще видите, че там практически няма място, което да не попада в нечия изключителна икономическа зона“, коментира Витанов.

Над 460 атакувани кораба от началото на годината

Той обясни, че според разузнавателните данни над 460 кораба са били атакувани от началото на годината, като голяма част от атаките са извършени през последните няколко месеца. „Корабите са атакувани и от двете страни - и от украинци, и от руснаци“.

„Не мога да изнасям данни, представени на Консултативния съвет, но приблизително малко повече са корабите, ударени от украинска страна. Това е нормално“, смята Витанов.

По думите му и двете държави използват тези търговски кораби за превоз не само на официално декларираните товари. Много често те се използват за преместване на войски, а също и за пренасяне на оръжия. „Затова и двете държави намират за необходимо да атакуват подобни кораби“.

„Много често не се отправят обвинения към една или друга държава, когато няма неоспорими доказателства. Мисля, че в почти всички случаи ситуацията е такава“, заяви Витанов.

„Нямаме притеснения да заявим, че най-вероятно става дума за руски дрон“

Преди дни турски кораб потъна край бреговете на Румъния, имаше и жертви. Тогава турският президент Реджеп Тайип Ердоган е разговарял с руския си колега Владимир Путин за сигурността на корабоплаването в Черно море, без директно да обвинява Русия. Остава въпросът дали българският президент или премиерът също са поставили темата пред Путин.

„Обикновено има два подхода в подобни случаи. Когато има неоспорими доказателства, какъвто може би е случаят с турския плавателен съд, се реагира незабавно. Другият подход е подобен на този в Германия при подготовката на атентат в Лайпциг. Първо се прави обстойна проверка, преди да бъдат оповестени резултатите и да бъде обвинен някой“, сподели Витанов.

„Нямаме притеснения да заявим, че най-вероятно става дума за руски дрон. Но преди да имаме каквито и да било доказателства, не можем да го обявим като установен факт. Ако това бъде доказано, тогава ще бъдат предприети всички необходими мерки“, коментира той.

По думите му разследването се извършва по протокол на НАТО. Използва се съдействието на всички партньорски служби, които участват в този процес.

Защо България не задейства член 4 от договора за НАТО?

На въпрос защо България не задейства член 4 от договора за НАТО, Витанов отговори, че Алианса не насърчава, дори обезкуражава използването на член 4 при подобен тип инциденти. „Прекомерното му използване може да доведе до обезценяване на този инструмент. Както виждате, при нито един от тези приблизително 460 атакувани кораба, не е бил задействан член 4“.

По думите му заседанието на КСНС е било конструктивно. „Разговорите убедиха дори представителите на опозицията да се откажат от идеята за задействане на член 4. Ябълката на раздора беше дали Русия трябва да бъде посочена като извършител на атаките, или не“.

Какво е превозвал потъналият кораб?

Витанов обясни, че службите на КСНС не са казвали, че може би един от ударените кораби е превозвал войска, както заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Публично известно е, че търговските кораби се използват за предислоциране на войски и от двете страни“, обясни той.

Според него има съмнения дали един от ударените кораби действително е превозвал декларирания товар – морска сол от Египет за Румъния.

„Маршрутът, който обикновено се изминава за пет дни, в случая е отнел 15. Най-вероятно е имало претоварване и вероятно става дума за друг тип товар, а не за сол“, посочи Витанов.

„Никой не може да каже какво точно е имало на борда. Експлозията е била огромна. Допускам, че това е причината издирвателните действия да бъдат преустановени за по-малко от 24 часа“, добави той.

Витанов заяви, че не разполага с информация дали България е отговорила на критиките за бързото прекратяване на спасителната операция. „Трябва да поздравим българските екипи, защото са действали изключително бързо и професионално. Успели са да спасят всички бедстващи моряци от втория кораб“.

„Очевидно не става дума за безразборни удари, независимо от коя от двете страни са извършени. Наблизо е имало и кораб с изцяло български екипаж, плаващ под български флаг. Слава богу, на него нищо не се е случило“, допълни той.

„България сама по себе си не може да направи нищо“

На въпрос как страната ни се подготвя за евентуална ескалация на напрежението в Черно море, Витанов заяви: „Надявам се напрежението да не се покачва. България трябва да укрепи своя фланг, да говори за стабилността в Черно море и да търси инициативи за намаляване на напрежението“.

„С приказки няма да стане. Виждаме, че има сериозна динамика. България сама по себе си не може да направи нищо, защото е член на Алианса и на Европейския съюз. Голяма част от политиките, свързани със сигурността в региона, се съгласуват с нашите партньори“, допълни той.

По отношение на възможностите за прекратяване на войната между Русия и Украйна Витанов беше категоричен - военно решение на тази война няма.

„Не е важно аз как си представям постигането на мир. Важно е какво прави Европа. Ако Европа не може да отговори на този въпрос, толкова по-зле. Ако единственото, което ни се предлага, е пълномащабна война и вместо да се готвим за мирни инициативи, се подготвяме за война, нищо добро не ни чака“, смята той.

За сделката между Тръмп и Путин и санкциите срещу Русия

Витанов коментира и договореностите между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, свързани с руските горива.

„Това поставя много сериозно въпроса за трансатлантическите отношения, защото очевидно тук не става дума за съгласуване. На второ място, поставя въпроса за голямото напрежение между САЩ и Украйна, което също е голям проблем“, посочи той.

Според него ситуацията повдига и въпроса за ефективността на санкциите срещу Москва.

„Когато тези санкции не са съгласувани, когато могат да бъдат заобиколени от може би най-голямата икономика в света, да не говорим за Глобалния юг и Китай, тогава те наказват не този, срещу когото са наложени, а тези, които ги използват“, заяви Витанов.

Попитан дали България може да поиска изключение от ограниченията за използване на руски петрол, той подчерта, че търговската политика е общоевропейска.

„България трудно може да направи нещо самостоятелно, бидейки част от Европейския съюз. Тези политики трябва да са общоевропейски“, обясни той.

„Особено след тази сделка се вижда, че санкциите по този начин не са достатъчно ефективни. Те не решават проблема. Могат да бъдат налагани, но за съжаление не отслабват Русия. Не казвам, че трябва да отпаднат, а че биха могли да бъдат използвани като дипломатически инструмент при преговорите за край на войната“, допълни Витанов.

За отношенията със Северна Македония: „Инициативата е изцяло в тях“

Според Витанов липсата на доверие между България и Северна Македония се дължи на превръщането на отношенията със София във вътрешнополитически въпрос в съседната държава.

„През последните години въпросът за България и партньорството с България се превърна от външнополитически във въпрос номер едно на вътрешната политика в Република Северна Македония“, заяви той.

„Опитвам се да разбера колегите от Северна Македония. Трудно им е да излязат от коловоза, в който сами са влезли. Давам си сметка, че за тях е много трудно да направят компромис, защото той би имал тежка вътрешнополитическа цена“, каза Витанов.

Той подчерта, че според него вече не става дума за двустранен спор.

„Това е общоевропейско решение, в което инициативата е изцяло на страната на Република Северна Македония. България е направила това, което е трябвало да направи през годините. Оттук нататък инициативата е у колегите“, заяви той.

По повод изказването на външния министър на Северна Македония Тимчо Муцунски, че България има стратегически интерес от европейската интеграция на страната му, Витанов отговори:

„Абсолютно вярно. Както Северна Македония, така и всички страни от Западните Балкани. Само една бърза и пълноценна интеграция може да доведе до просперитет в региона. Но това не може да става за сметка на България.“

„Позицията не е българска, тя е общоевропейска и е фиксирана. По-голяма отстъпка не може да се направи. Чакаме изпълнение на решението от страна на Република Северна Македония“, категоричен е Витанов.

За случая с Ива Михайлова: „Надявам се да може да се лекува в България“

Витанов коментира и случая с Ива Михайлова, която е разследвана във връзка с пътнотранспортно произшествие с жертва в Северна Македония и среща затруднения при получаването на медицинско лечение.

„Не искам да превръщаме един конкретен въпрос в общ въпрос за политиката със Северна Македония, макар че, ако трябва да бъдем откровени, срещаме толкова безспорни прояви на антибългаризъм от нашите колеги, че вече ми е трудно да ги нарека конкретни случаи“, заяви той.

Според Витанов българската държава е предприела редица дипломатически действия по случая.

„Присъствах на срещата с върховния комисар на ООН по правата на човека, на която този въпрос беше поставен. Знам, че нашите колеги от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са го поставили и пред комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. Въпросът е поставян и в Европейския съюз, и в Европейския парламент“, обясни Витанов.

„Мисля, че този дипломатически натиск води до съответния пробив“, допълни той.

Витанов заяви още, че се е запознал с материали по случая и според тях Михайлова не е навлязла в насрещната лента, а бус се е врязал в автомобила ѝ.

„Надявам се благодарение на дипломатическите усилия, които страната предприема, на младата жена да бъде предоставена възможността да се лекува най-малкото в България“, каза той.

За останките на цар Самуил: „Най-голямото културно-историческо събитие на последното столетие“

В края на разговора Витанов коментира и пренасянето на останките на цар Самуил в България.

„Това, което се случи миналата седмица, възприемам като може би най-голямото културно-историческо събитие на последното столетие“, заяви той.

„То повдига българския дух. Видяхте колко хора бяха въодушевени от случващото се“, добави Витанов.

Според него събитието е знак и за задълбочаване на отношенията между България и Гърция.

„От гледна точка на Гърция това показва допълнително заздравяване и задълбочаване на добрите отношения между двете страни. Но най-важното е, че поставя край на спора за историята“, заключи той.