ПРЕДИ 90 ГОДИНИ СЕ РОДИ СССР

---

На днешната дата бившият Съюз на съветските социалистически републики (СССР) щеше да празнува 90 години от създаването си, ако не беше се разпаднал в края на 1991г.след неуспешния опит за преврат на твърдолинейни комунисти през август същата година.

На 30 декември 1922г. четири държавни формирования, останали от рухването на Руската империя след болшевишкия преврат и гражданската война, се обединяват. Това са Руската, Украинската, Белоруската и Закавказката съветски републики, като последната е обединявала Армения, Грузия и Азърбайджан и е просъществувала като федерална единица със столица Тбилиси до 1936г.

Договорът за създаването на СССР и Декларацията (смята се, че тя изпълнява ролята на преамбюл към договора) са одобрени на конференция с представители на четирите страни на 29 декември и подписани на следващия ден. Това правят ръководителите на делегациите на Първия конгрес на съветите: Михаил Калинин, Миха Цхакая, Михаил Фрунзе, Григорий Петровски и Александър Червяков.

Първата конституция, узаконяваща договора, е приета през 1924г. - същата, когато болшевишката държава е призната от Великобритания и когато умира Владимир Ленин. В следващите близо 30 години безапелационен лидер е Йосиф Сталин.

В годините на съществуването си СССР достига население от почти 300 млн. души въпреки няколкото кръвопролитни войни и особено Гражданската и Втората световна, както и масовата смърт на милиони хора, причинена от умишления глад в Украйна и сталинските репресии.

Страната покрива площ от 22.4 милиона кв. км - една шеста от сушата на планетата, но икономическият и културен център си остава европейската част, което е около една четвърт от общата територия. СССР е притежавал най-дългата граница в света - над 60 000 километра, две трети от които се падат по брега на Северния ледовит океан. Размерите й са уникални - приблизително 10 000 на 7200 километра, 11 часови пояса и 5 климатични зони.

Комунистическият модел на планова икономика помага за бързата индустриализация на страната, но й пречи да расте устойчиво и с потенциала на ресурсите си. Доколкото може да се вярва на съветската статистиката от това време, след Втората световна война СССР е втората по големина икономика като БВП в света. В същото време жизненият стандарт и покупателната способност на населението са доста зад тези на Запада. 

След смъртта на Сталин в СССР започва видим технологичен проблем и в следващите две десетилетия страната е сред световните лидери в редица области. Дори след брежневския застой и икономически упадък през 70-те и 80-те години съветски ядрени специалисти, медици и авиационни инженери остават на световно ниво. В същото време се изостава значително в биологията, химията и информационните технологии.

В средата на 80-те години лошо структурираната и управлявана икономика, бюрокрацията, корупцията и обезценяването на основни продукти от съветския износ довеждат системата до колапс и неспособност да задоволява елементарни нужди на гражданите си. На Нова година срещу 1992г. СССР престава да съществува.

Днес носталгията по онези години още е силна сред руснаците, макар да намалява. Тазгодишното декемврийско проучване на Руския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) показа в събота, че над половината (56%) от анкетираните съжаляват за разпадането на СССР. Преди 10 години така са отговорили 65%.

По правило изказват съжаления над 70% в групите на хората над 45 години, с ниско образование, от малките градове и селата, които не използват интернет.

Две трети (67%) от руснаците днес са уверени, че СССР е помогнал за културното и икономическото развитие на народите на неговата територия, докато в обратното е убеден всеки пети.

Че разпадът на СССР е бил неизбежен смятат 35% от отговорилите, но все пак 55% твърдят че това е можело да се избегне. Пикът на вярващите, че СССР е можел да оцелее, е бил постигнат през 2000г., когато така са мислели 64% от анкетираните.

Любопитна е еволюцията в оценката за причините за разпада. В началото най-много хората са посочвали невъзможността комунистическа държава да оцелее в преход към демокрация (27%) и грешната политика на "центъра" (22%), а най-малко значимият фактор (18%) са смятали политиката на Михаил Горбачов, Едуард Шеварднадзе и Александър Яковлев. 

Две десетилетия по-късно вече 45% винят споменатите трима политици и едва 13% преценяват, че загнилата комунистическа държава и грешките на централната власт на съюза са отговорни за краха.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.