Кога панелките стават опасни?

09/09/2018, 08:37

Нова тв

Падащи мазилки, пукнатини в конструкциите и рушащи се козирки са само част от проблемите

Панелното строителство е дом за близо 2 милиона българи. В цялата страна има около 20 000 панелки, изградени още по времето на социализма. Падащи мазилки, пукнатини в конструкциите и рушащи се козирки са само част от проблемите, които се появяват в тези постройки.

Тази седмица беше белязана от тежък инцидент в Силистра. Жена полетя от четвъртия етаж с балкона си. Това провокира екип на „Събуди се” да провери как се поддържат панелните блокове в София и Благоевград и кога стават опасни.

2014 г. - балкон на апартамент се срутва в панелен блок в Шумен. Отломка от фасада полита от петия етаж и едва не убива жена в Бургас. Панел се отцепва от последния етаж и помита долната тераса в Лом. Огромна плоча полита в Бургас и се разбива пред входа.

2017 г. - мазилка от панелен блок едва не убива 6-годишно дете в Перник.

2018 г. - възрастна жена е с опасност за живота, след като полетя с парапета си от четвъртия етаж в Силистра.

Десетки инциденти и един проблем - панели падат навсякъде. Милиона и половина българи живеят в над 700 000 панелни жилища. Те са разположени в 20 000 сгради в цялата страна. Някои от най-старите панелки имат нужда от спешни ремонти заради падащи мазилки и пукнатини в самите конструкции на панелите. Над 95% от жилищата обаче са в частни ръце и именно собствениците трябва да се погрижат за укрепването на конструкциите в блоковете, в които живеят.

Изградени по времето на социализма, панелните жилища вече са навършили 50-60 години. По-новите са на около 20 години. Спорен се оказва въпросът дали имат "срок на годност" и кога стават опасни.

Годината е 1998-а. Тогава панели на блок 208 в столичния квартал „Надежда” започват да се цепят и местят. Така се образува огромна дупка. Две години по-късно обитатели на входа са евакуирани. 20 години по-късно те продължават да живеят в страх. От години сградата се е превърнала в свърталище на бездомници и наркомани, които допълнително са я изтърбушили и тя до днес е необитаема. Хората от разцепения блок все още чакат кога едната половина ще бъде срината със земята. Заповед за събаряне отдавна е издадена, но процедурата се бави.

След рестарта на националната програма за саниране през миналата година се оказва, че най-малко сгради са обновени в София – едва пет, а най-много в Благоевград – 93. При лоша поддръжка обаче дори по-новите сгради и тераси са опасни, а потенциална жертва може да е всеки.

За всеки блок трябва да се изготви технически паспорт, който да посочи какви мерки да се предприемат, за да може жилището ни да „живее” възможно най-дълго. Така и инцидентите с пострадали хора да станат все по-малко.