Лидия Шулева критикува разходите в новия бюджет

30/06/2026, 13:51

Стопкадър Нова Тв

Бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева критикува липсата на прозрачност в предложения Бюджет 2026, като акцентира върху необоснованите разходи за държавната администрация. Пред Българското национално радио тя настоя за ясна разбивка на планираните милиарди евро, които според нея ще доведат до сериозен дефицит в държавната хазна.

Според Шулева управляващите дължат обяснение за две основни пера в новия бюджет. Първото е увеличението на издръжката на администрацията с над 818 милиона евро, а второто са капиталовите разходи на стойност близо 869 милиона евро, за които липсва конкретика.

„За тези отговори настояват не само от опозицията, настояват и социалните партньори, но и ние, като граждани и общество, също трябва да знаем за какво ще бъдат тези пари, предвидени, и за какво - похарчени, защото става въпрос за много голям ресурс – над 1,84 милиарда евро“, коментира бившият социален министър.

Тя посочи, че макар в момента да се представя обобщен вариант, правителството трябва да даде ясна сметка за разходите, които директно влияят на дефицита.

„Въобще не става въпрос за политики и принципи в този бюджет, тъй като ние имаме заварено положение и то положение от абсолютно неразумни разходи, които през миналата година бяха направени и тази година трябваше да продължат да се правят“, допълни Шулева. По нейни данни, ако до 2022 година разходите за заплати и осигуровки в публичния сектор са били около 8 процента от брутния вътрешен продукт, то от 2025 година този процент скача на 10,2 на сто.

„Става въпрос за увеличение с почти 40 процента, средно, на разходите в публичната администрация. Това е огромно увеличение“, категорична е тя, като напомня, че миналата година приходите са били събрани авансово от бизнеса.

Според нея за два месеца управление правителството „не е представило на обществото нито управленска, нито законодателна програма“.

По отношение на минималното възнаграждение, което вече е определено за 2026 година, предстоят дебати за 2027 година. България трябва да транспонира напълно европейската директива с ясни критерии.

„За България се прие средната работна заплата, но трябва да си даваме сметка, защото в директивата се предлага също така наречената медианна форма. Медианата е много по-правилен подход за България. Вторият критерий, който също е много важен, е производителността на труда и той също трябва да влезе в определянето“, обясни Шулева.

Тя смята, че е по-правилно да се говори за граница на бедността, под която не трябва да пада нито едно трудово възнаграждение. Очаква се синдикати, работодатели и правителство да сформират работна група, която да създаде точна формула, пише dunavmost.com.

Предложението държавните служители сами да поемат личните си осигурителни вноски няма да донесе принос в бюджета за 2026 и 2027 година, прогнозира експертът. Евентуален ефект може да се очаква едва през 2028 година.

„Най-голямото натоварване на бюджета даже не е толкова с държавните служители в публичната администрация, колкото в специалните закони. Там продължава да има много голям брой хора, които се ползват от тези по-високи категории за труд, които не са преразглеждани вече повече от 30-40 години“, заяви Шулева, като подчерта, че за тези служители държавата плаща осигуровки не от 20 процента, а стигащи до 50 процента и повече.

Към момента статистиката показва, че доходите в държавния сектор изпреварват тези в частния.

„Заплатите в бюджетния сектор се плащат от частния сектор. Тези заплати се плащат от данъци... Колкото повече растат, толкова повече пари тези, които плащат данъци, трябва да дават“, предупреди тя.

Натрупването на дефицит в момента се покрива с дългове, които вече надхвърлят 30 процента. Според Шулева, когато лихвите по тези заеми станат прекалено големи, държавата неизбежно ще трябва да прибегне до увеличаване на данъците, тъй като други източници на финансиране липсват.