В АРКТИКА СТАВА ГОРЕЩО

03/01/2013, 09:07

Йордан Дончев

В ледена Арктика става горещо – и в буквален, и в преносен смисъл.

Температурата нараства два пъти по-бързо от останалите райони на света. За последните 30 години дебелината на арктическите ледове е намаляла наполовина. Прогнозите са към 2070 г. ледената шапка на глобуса окончателно ще изчезне. Но още преди това, съкращаването на ледената покривка ще превърне голяма част от Арктика достъпна за човешка дейност.

Все по-горещо става и в международните отношения – апетитите за експлоатация на огромните природни и биологични ресурси се изострят. Ако недостъпните в момента морски коридори през северния край на планетата станат годни за корабоплаване, те може да преначертаят глобалните търговски маршрути - а може би и геополитиката, коментира Ройтерс.

Графика на топенето на ледовете

Човечеството е гладно за ресурси

Полярният лед и сложните метеорологични условия столетия наред са възпрепятствали използването на природните богатства на Арктика. За техните размери красноречиво говорят достъпните ресурси на сушата. Най-голямата цинкова мина на планетата - "Червеното куче", се намира в Северозападна Аляска. "Норилск никел" в Западен Сибир е най-големият източник на никел и паладий в света, дава една пета от платината. Ще добавим находищата на диаманти, злато, мед, желязо, въглища, уран... Топенето на ледовете променя коренно картината.

Подобряването на климатичните условия ще улесни по-ефективното използване на огромния рибен ресурс, което при засилващата се хранителна криза е от изключителна важност.

Особено големи са очакванията за нефт и газ. Според прогнозите на дъното на океана се намират до 25% от световните запаси на газ и до 20% на нефт.

Всичко това прави Арктика една е от последните надежди на човечеството за попълване на изчерпващите се ресурси. И е предпоставка да се превърне в конфликта на века.

И още - топенето на ледовете ще превърне Северния ледовит океан в оживена транспортна магистрала между Европа, Азия и Америка. Значението на ключовите в момента южни проливи като Малака, Суецкия и Панамския канал ще намалее.

Природата е в опасност

Добивът на природни ресурси обаче крие тревога за природата. В условията на суровия климат опасността от аварии нараства в пъти, а възможността за ликвидиране на последиците в условията на полярната нощ се усложняват. Учените прогнозират, че климатичните промени и намесата на човека ще доведат до изчезването на много растителни и животински видове, ще дадат сериозно отражение върху живота на планетата.

През 2012 г. започна международна компания „Спасете Арктика”, която призовава към мораториум върху добива на нефт в региона.

Руска миниподводница постави националния флаг на Северния полюс, на дъното на Северния ледовити океан

Сондите вече дълбаят дъното на ледовития океан

Дипломация и звън на оръжие

Сушата в Арктика, включително островите, са обекти на безспорния суверенитет на арктическите държави: Русия, САЩ, Канада, Дания (с Гренландия), Исландия, Норвегия (с остров Свалбард), Швеция и Финландия, които през 1996 г. учредяват Арктическия съвет. Шест организации, представляващи местното население, имат статут на постоянни участници. Франция, Германия, Холандия, Великобритания, Полша и Испания имат статут на постоянни наблюдатели. С особен статут са ЕС, Китай, Италия и Япония. Що се отнася до суверенитета над Северния ледовит океан и най-вече очертаването на континенталния шелф, редица въпроси остават нерешени и за тях се водят активни дипломатически преговори.

На този етап регионът е разделен на пет сектора между държавите, имащи територии в границите на Арктика – Русия, Канада, САЩ, Норвегия и Дания. Основната дипломатическа рамка е Конвенцията за морско право на ООН от 1982 г. Тя установява 12-милни суверенни териториални води и 200-милни икономически зони – свободни за мореходство, но с изключителни права за използване на минералните и биоресурси. Всяка от петте страни може да претендира и за по-голяма от 200 мили зона, ако докаже, че шелфът от нейните брегове продължава и над това разстояние. САЩ единствени не са ратифицирали конвенцията.

Апетитите за Арктика обаче са много по-големи. Миналата година китайски милиардер поиска да закупи 300 кв. км от Исландия.

Дипломатическите преговори са съпроводени и от увеличаване на военните сили. Тук се намират основните компоненти от системите на Русия и САЩ за предупреждение за ракетно нападение, както и ракетите прехващачи на САЩ (Аляска) и на Русия (крайбрежието на Северния ледовит океан). Русия е съсредоточила атомния си подводен флот в района. САЩ постепенно увеличават военния си контингент в Аляска. Канада изгражда нова военна база на Бафиновата земя. През март м.г. на север от Норвегия бяха проведени големи натовски учения.

В същото време Русия няма намерение да отстъпва от своята Арктическа стратегия, разработена до 2020 г. Тя демонстрира това недвусмислено през 2007 г., като постави руски флаг на Северния полюс на дъното на океана.

От сблъсък ще загубят всички

Цялостно споразумение върху уредбата на Севера едва ли ще бъде постигнато скоро. До открит сблъсък обаче няма да се стигне. Защото става дума за бъдещето на света. Което не беше рискувано по време на Студената война. Днес – още по-малко. Конвенцията на ООН за морското право вероятно ще запази своята роля на дипломатическа рамка на статута на региона. Арктическите държави ще запазят (и ако могат да докажат, ще разширят границите на своите шелфови ивици), големите компании ще купуват от тях лицензи и ще експлоатират природните богатства. Примерът е на лице с архипелага Шпицерберген (Свалбард, на норвежки), който през 1920 г. е предаден на Норвегия, като всички страни, подписали договора, имат право да експлоатират природните му богатства. Международната морска организация на ООН ще трябва да приеме задължителни правила за мореплаването през Северния ледовит океан. Това е единствената разумна алтернатива.