Само в „Петел”: Това, което се случи в автобус във Варна днес, би накарало много хора да се замислят

19/10/2018, 14:46

Редактор: Александър Тодоров

Снимка: "Петел"

Като репортер на „Петел” работата ми е свързана да бъда сред хората, да задавам въпроси и да ги слушам какво казват. В кроткия октомврийски ден се натъкнах на интересна случка днес предобед, която би накарала много хора да се замислят.

В 9,45 часа на спирката срещу автогарата във Варна жена на около 60 години се качи в автобус №148.

„Бихте ли ми казали, къде се намира Шуменския университет - департамент за повишаване квалификацията на учителите във Варна” попита тя.

„Имате късмет, той е на последната спирка, на която спира автобусът. Така че, настанете се удобно и чакайте”, отговори кондукторът.

В следващия момент на пътниците става ясно защо жената е дошла в морската столица.

„Тук съм заради момчето ми, втора магистратура иска да запише, а мен не ме държат краката. Дано не го приемат”, неочаквано каза жената.

”А, не говорете, така, госпожо. Не сте права”, последва реплика на пътничка.

„Предупредете ме, като дойде последната спирка, защото съм от добричките села. Момчето ми три години е учител, има една магистратура и преподава информационни технологии. За какво му е втора магистратура?”, продължава жената от Добричко, сякаш се оплакваше на някого. После се отправя към свободна седалка.

„Госпожо, колкото повече дипломки, толкова по-добре”, завършва разговора друга пътничка.

Внезапно в автобуса се настани мълчание. Пътниците седяха и гледаха през прозорците, всеки замислен или обратно, някак рязко прекъснали обичайните си мисли.

Какво в тази кратка и на пръв поглед неврачна ежедневна история оказа такова въздействие върху всички? Всичко в нея е в обратен ред и в криво огледало – млад учител иска още да учи, неговата майка, която кой знае защо е срещу желанието му, хората в автобуса в олицетворение на обществото: ”колкото повече дипломки, толкова по-добре..”

Дали е една съвременна драма, комедия или трагедия?

Какво мислите, уважаеми будни и критични читатели на Петел?

Недко Петров, „Петел”