32 години от трагедията в завода за хлор и поливинилхлорид в Девня

01/11/2018, 09:07

devnyanews.blogspot.com

Снимка: socbg.com

1 ноември 1986 година, 06:55 часа. Девня е разтърсена от мощна експлозия. Детонацията е толкова силна, че е усетена чак във Варна, където е регистриран трус от III-а степен по скалата на Рихтер. Взривен е новият (втори) завод за хлор и поливинилхлорид (по-късно преименуван на „Полимери“) – едно от най-големите и най-модерни подобни предприятия в света, пише devnyanews.blogspot.com.

Напълно унищожен е цехът за винилхлорид. Загиват 22-ма души, ранените са десетки, обгазените – стотици. Мащабите на трагедията са щели да бъдат неимоверно по-големи, ако канцерогенният поливинилхлорид се бе запалил и бе образувал отровен облак, който би засегнал неизброимо множество хора и нанесъл тежки поражения на околната среда.

Снимка: "Девня нюз"

На следващия ден във вътрешните страници на официоза „Работническо дело“ се появява само едно кратко съобщение за разрушения в цеха за поливинилхлорид.

Също както съветската преса мълчи за настъпилата 6 месеца по-рано чудовищна авария в Чернобилската АЕЦ "Ленин", така и нашата е твърде лаконична за взривения девненски завод. В това време световните медии отразяват напоително избухналия на същия този 1 ноември 1986 г. пожар в склада на една швейцарска фармацевтична компания в Базел, вследствие на който река Рейн е била замърсена с 1000 тона химически вещества. За случилото се в Девня няма и ред.

Снимка: "Девня нюз"

32 години по-късно за трагедията напомня една паметна плоча, която бе поставена в Ботевата градинка във Варна преди 2 години. Към днешна дата заводът е руина, след като бе обявен в несъстоятелност и нарязан за скрап от приватизатора му Николай Банев. Преди дни той и съпругата му Евгения бяха арестувани в Ница, Франция, за източването на индустриалния гигант.

Снимка: "Девня нюз"

Неотдавна пловдивската фирма „Хъс“ закупи активите на фалиралото предприятие и заяви намерение да изгради нов химически завод, който да възроди напълно дейността на „Полимери“. Остава да се надяваме, че аварията отпреди 32 години не е забравена поне от инженерните специалисти, които понастоящем движат документацията на бъдещия завод.