АЕЖ: Журналистките в България са подлагани на тормоз

20/07/2026, 21:23

Снимка Булфото

Журналистките в България продължават да работят при несигурни трудови условия, широко разпространени практики на сексизъм и тормоз, а професията става все по-феминизирана, без това да води до по-добра защита на жените в медиите. Това показва изследването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България днес в София.

Проучването е базирано на 14 дълбочинни интервюта и две фокус групи с общо 30 журналистки от 10 населени места в страната, проведени в периода декември 2025 – юни 2026 г. В него участват представители на национални и регионални медии, както и журналистки на свободна практика. Автор на доклада е изследователят Николета Даскалова.

Председателят на АЕЖ – България Мария Черешева посочи, че въпросът за условията на труд е неразделна част от темата за свободата на словото. По думите ѝ, макар журналистическата професия в България вече да е доминирана от жени, това не означава, че те са по-добре защитени. Според нея проблемите в сектора рядко се обсъждат публично, защото журналистите по правило говорят за чуждите проблеми, а не за собствените си. Черешева призова за конкретни мерки за подобряване на условията на труд и за по-голяма солидарност в гилдията, съобщи БТА.

Николета Даскалова отбеляза, че изследването проследява част от тенденциите, установени при предходно проучване за състоянието на журналистическата професия отпреди близо десет години. По думите ѝ сред най-тревожните констатации остават несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита.

Проучването показва, че социалните осигуровки често се възприемат като „лукс“, а широко разпространена практика е журналистите да работят на минимални трудови договори, допълвани с авторски хонорари. Заплатите рядко се индексират, а в обществените медии, въпреки по-добре уредените трудови права, възнагражденията също се определят като ниски, посочи Даскалова.

Особено тежко е положението в регионалните медии, където често липсват пълни трудови договори, а журналистите съчетават няколко длъжности едновременно, включително рекламна дейност. По думите на авторката на доклада екип от трима души вече се приема за стабилен.

Свободната практика също не носи очакваната независимост, а често означава повече работа, по-малко сигурност и висок риск от професионално прегаряне, показва още проучването.

Сред темите, които според Даскалова остават недостатъчно обсъждани в гилдията, е майчинството. Журналистките често са принудени да договарят увеличение на осигурителния си доход едва след като забременеят, а връщането им на работа обикновено става по-рано от предвиденото. Част от участничките разказват, че са били предупреждавани от свои ръководители, че журналистиката не е подходяща професия за жени, които искат да имат семейство.

Проучването отчита широко разпространен сексизъм както в редакциите, така и извън тях. Журналистките съобщават за коментари на външния вид и възрастта им, за случаи, в които млади жени са изпращани на срещи с рекламодатели заради пола си, както и за обидно отношение от страна на политици и бизнесмени. Онлайн тормозът също остава масово явление, като дори положителните коментари често са придружени със сексуални внушения.

Авторката отбеляза, че тревожна тенденция е високата търпимост към сексизма в самата професионална общност, докато чувствителността към възрастовата дискриминация е значително по-висока.

Сред другите форми на натиск, описани от журналистките, са словесни заплахи, ултиматуми, привикване в офиси, съдебни дела, известни като SLAPP, телефонен натиск, искания за сваляне на публикации и заплахи към членовете на семействата им.

Според проучването най-висок риск носят младите журналистки, бременните жени, работещите на свободна практика и тези, които се занимават с разследваща журналистика.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) журналистката д-р Габриела Наплатанова представи данни от мониторинг на регулатора, според които жените представляват 58 процента от водещите и репортерите в наблюдаваните 18 радио- и телевизионни медии, а мъжете – 42 процента. В същото време сред гостите в медийното съдържание мъжете са 69 процента срещу 31 процента - жени.

Наплатанова посочи още, че по данни на ЮНЕСКО четири от десет журналистически истории по света се разказват от жени, но едва 22 процента от ръководните позиции в медиите се заемат от тях. Тя подчерта необходимостта журналистическата общност да проявява по-голяма колегиална солидарност при случаи на натиск срещу журналистки и припомни, че СЕМ нееднократно е реагирал при публични атаки срещу жени журналисти.

Инициативата за изследването е подкрепена от Фондация за свободата „Фридрих Науман“, а представянето се организира с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Отговорността за съдържанието на изследването и представянето на резултатите е изцяло на АЕЖ-България и не отразява непременно позициите на финансиращите институции, уточняват от Асоциацията.