Европейски разузнавачи: Русия може да изпита решимостта на НАТО още през следващите месеци

21/09/2026, 16:05

Пиксабей

Европейски разузнавателни ръководители предупреждават, че Русия може да предприеме по-решителни действия срещу НАТО, включително ограничено нахлуване, провокации под чужд флаг или засилена кампания от саботажи. Службите в балтийските държави обаче подчертават, че засега няма признаци за непосредствено нападение, съобщи „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

Полският премиер Доналд Туск заяви пред парламента, че според разузнавателни оценки Москва може през следващите месеци да нанесе удар с дронове или ракети по територия на НАТО. Целта според него би била да се провери дали член 5 за колективната отбрана е реално действащ, или е „по-скоро теоретичен, отколкото практически“.

Френският президент Еманюел Макрон определи предупрежденията на Туск като основателни и добре документирани. Той свика извънредна среща в Париж с партийни лидери и кандидати за президентските избори през 2027 г., на която беше обсъдена и нарастващата заплаха от Русия.

Ръководителят на чешката Служба за сигурност и информация Михал Коуделка допусна, че Кремъл може да подготвя ограничено навлизане в граничеща с Русия страна от НАТО, провокации под чужд флаг или мащабна кампания за влияние.

По думите му подобен сценарий би могъл да се развие в рамките на „месеци, а не години“. Коуделка обаче подчерта, че много институции работят, за да предотвратят подобна ескалация.

Представители на трите балтийски държави, които граничат с Русия или с руска територия, са по-предпазливи. Те посочват, че ресурсите на Москва остават силно ангажирани във войната срещу Украйна, и предупреждават, че внушенията за непосредствено нападение могат да обслужат целите на Кремъл.

„Не виждаме признаци за непосредствена атака“, заяви директорът на латвийската Служба за държавна сигурност Нормундс Межвиетс.

Според него има данни, че Москва се подготвя за по-решителни действия в Европа, но не е ясно дали става дума за конкретни военни планове или за стратегия за разпространяване на страх и несигурност в западните общества.

Генералният секретар на естонското външно министерство Йонатан Всевиов също призова обществеността да не се поддава на паника.

„Ако има основание да се страхуваме от нападение, бъдете сигурни, че ще го заявим ясно. Дотогава запазете спокойствие и подкрепяйте Украйна“, написа той.

И тримата интервюирани разузнавателни ръководители смятат, че руската кампания от саботажи в Европа вероятно ще се активизира през следващите месеци.

Ръководителят на шведското военно разузнаване Томас Нилсон определи като повратен момент инцидента с въоръжен дрон на летището в Лайпциг, за който германските власти обвиниха руските служби.

Според Межвиетс Москва постепенно преминава от случайни палежи и саботажи, предназначени основно да всяват паника, към конкретни обекти, свързани с подкрепата за Украйна. Сред потенциалните мишени той посочи железопътната инфраструктура, логистичните центрове за подпомагане на Киев и предприятията от отбранителната промишленост.

Нилсон смята, че целите на тази кампания са да бъде намалена подкрепата за Украйна, да се задълбочат разделенията в НАТО и да се предизвика страх сред европейските общества.

Коуделка определи руската тактика като „ескалация с цел деескалация“ – повишаване на напрежението до степен, при която европейските държави биха ограничили помощта си за Киев. Според него саботажите натоварват и ресурсите на службите, тъй като всеки пожар или техническа повреда вече трябва да бъдат проверявани като възможна атака.

Разузнавателните ръководители изразиха скептицизъм и към опитите за мирни преговори. Нилсон заяви, че не вижда признаци Москва да обмисля сериозни преговори и определи поведението ѝ като „преговорен театър“, докато Кремъл продължава да преследва стратегическите си цели.

Русия отхвърля твърденията, че възнамерява да нападне НАТО. Европейските служби обаче напомнят, че Кремъл отричаше и плановете за пълномащабно нахлуване в Украйна непосредствено преди началото на войната през февруари 2022 г.