Работа си търся, за да се наям

17/05/2011, 11:24

Човек, колкото повече се интересува как се случват нещата по света, толкова повече се отчайва за собственото си съществувание. Ето например онзи ден гледам по една от цифровите телевизии (която по нашенски звучи като „у... ти ли си, маа”) как в Щатите се подготвят за интервюта за работа. Оказва се, че един от най-уважаваните служители на каква да е длъжност е този, който разпределя най-удачно фирмените кифлички между колегите си, така че да няма ощетени. Изобщо самоинициативността там била на особена почит. Тръгвайки от малкото към голямото, може би американските шефове си дават сметка, че така както в началото новите им работници ще разнасят кифлички и ще сипват кафе, така след един период на адаптация те със същия ентусиазъм ще започнат да вършат далеч по-сериозни неща в службата. Тук у нас пак съществува понятието самоинициативност, но тя, разбира се, носи друг смисъл. Както четох в един форум, това било равносилно на нищо няма да ти обясним, но ти сам ще се питаш какво се иска от теб.

Зад Океана също така са създали редица облекчения за безработните, така че да ги улеснят в намирането на работа. Ако някога сте били там, знаете за купищата агенции, които могат да ви посъветват за това какъв вид длъжност ви пасва най-добре на личността, какво да облечете за интервюто за работа, как да си кръстосате краката, за да дадете вид на по-ерудиран човек, и още куп подобни напътствия. У нас подобни интервюта често имат интимно личностен характер. Професионалните качества често остават на заден план за сметка на това. Не се изненадвайте, ако от отсрещната страна се позаинтересуват за това: „Ако бяхте животно, какво точно животно бихте искали да бъдете?”, „Разкажете ми за последния си провал”, „Къде се виждате след 5 години”.

Проява на висша арогантност в Америка е при интервю за работа да отворите дума за материални облаги, почивни дни, бонуси... Правилният подход е да попитате „Какво компанията ще спечели от мен?”, както и „Как мога да повиша квалификацията си така, че да съм най-подходящ за работодателите си?”. У нас, при положение, че често са те подвеждали с парите, а отпуските са разрешени само в краен случай, един подобен подход би бил по-скоро ексцентричен. От всичко по-горе може да обобщим, че в България много често ти се дава да разбереш, че си нает на работа компромисно - не че много сме приритали за теб, ама... от нас да мине. Заради това също така ще ти плащаме компромисно, но за тази ни добрина ти трябва да си адски отговорен към задълженията си. От друга страна, по света гледат на работата като на нещо, което ще е полезно и за двете страни – за теб, да израснеш в професията и да добиеш нови качества, а за фирмата, да просперира. Сами преценете коя формула е по-удачна.

Иван Големанов

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!