Радан Кънев обяви скръбна вест

25/01/2019, 10:40

Радан Кънев изрази по ироничен начин своя протест срещу поголовната сеч на гори край Бургаско, който отнема красотата на крайбрежната ивица.

Ето какво написа Кънев в личния си профил във фейсбук:

"Няколко дни мълча, общо взето в ступор. Рядко съм чувствал толкова гняв и безпомощност.

Не че е нещо ново - отдавна съм се примирил, че синът ми никога няма да види красотата на цялото Южно крайбрежие, такава, каквато ми я е показвал баща ми - залив по залив и нос по нос. И каквато спокойно можеше да бъде съхранена, без да бъдат засегнати туризмът, бизнесът, частната собственост, интересът на местните хора. Даже напротив...

Новото е, че нито един урок не е научен, че съсипията продължава, засилва се дори. Нищо, че малкият бизнес от Несебър до Царево отдавна разбра, че не печели, а губи от презастрояването на "първата линия", от свръхконцентрацията на евтини легла, от ол-инклузив системата с долнокачествена храна и напитки...

Новото е, че след целия горчив опит никак не можем да намерим разумния баланс.

Новото е, че Законът за устройство на черноморското крайбрежие, подобно на Закона за защитените територии се оказа врата в полето за овластените местни мутри и покровителите им от София. Че беззаконието продължава, просто вече е по-нагло.

Но това, което ме кара да се чувствам особено болезнено е, че не виждам в обществото - нито на местно ниво, нито като цяло, готовност за противопоставяне на беззаконието и намиране на трезво и смислено решение за останалите незасегнати територии. Решение извън крайностите, решение в интерес на местните общности и на нормалните, семейни туристи от България, които отдавна харчат/им двойно повече пари за курорти в Гърция, в местности, които не могат да стъпят на малкия пръст на всичко, което ние имаме от Маслен нос до Резово...

Когато решение не се намира, то явно не се търси. Може би простата истина е, че ние като народ, като общност, не обичаме морето, нямаме чувствителност към красотата му. Хилядолетия по тези брегове са живели гърци.

Ние може би все още сме заселници по неволя, страдалци и бежанци, на които морските камънаци само припомнят загубените плодородни долини на Македония и Тракия? Възможно е. Каквото - такова, дет' викат в Кьолн. В крайна сметка мнозинството решава. Всички сме шумно недоволни, но малцина се противопоставят.

Но е много, много тъжно."