Днес е Петльовден, празник на мъжките рожби

02/02/2019, 00:07

Втори февруари е уникален български празник, имащ изцяло езически корени, известен като Ихтима, Петловден (в Котел и селата наоколо), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско), Свети Черна (в селата Деветак, Железник...- заради черния цвят на жертвената птица).

Общото в повечето наименования произхожда от основната обредна практика - жертвоприношението на петел, пише Hera.bg

Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщатаа. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. "колуни", вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.

Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край например все още жените колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.

Немалка част от нас свързват 2 февруари и с кръвния данък, с взимането на младенци за еничари. Легендата разказват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото. После заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.