Стоянович: Казармата учеше, че животът не е само пелени, бонбони и гювеча на баба

09/05/2026, 10:41

кадър: бТВ

„Обичам както армията, така и парадите. Да не кажа, че истински се разчувствам. За всички обаче е ясно, че армията ни стои изправена пред големи предизвикателства, голям недоимък на техника и хора и тепърва трябва да намери адекватното си място в XXI век“, каза в „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.

„Умилението от армията не е нужно да се изразява в големи пълчища хора и в скъпа техника. Българинът си обича армията и всички по някакъв начин сме свързани родово. Но трябва да видим кога най-сетне ще бъдем адекватни на предизвикателствата на XXI век“, посочи историкът.

По думите му наборната военна служба е нещо, което беше част от живота ни и никой не ни е питал дали ни е приятно.

„Хората са разглезени до разложение и не се идентифицират със своите съграждани и със своята държава. Когато ги попиташ дали са склонни да се жертват за своето отечество, те започват да се оглеждат. Това е големият проблем“, коментира Петър Стоянович.

Според него в момента голяма част от съвременните мъже очакват грижата за отечеството и дъга да ги докосне творчески.

„Това няма как да стане по този начин. Там е въпрос на нещо съвсем различно – част си от общност и я защитаваш. Имаш ангажимент както към своята държава, така и към общността – политически и военна“, посочи историкът.

„Влизането в казармата и едно време, и сега имаше освен всичко останало и необходимостта да пречупи младия характер. Да го пречупи към това, че животът не е само пелени и бонбони. Че не живеем само в грижите на бабата с гювеча. Затова съм ужасен да виждам днес млади хора, които не могат да заковат един пирон“, каза Стоянович.

Според него ще дойде въпросът да се върне под някаква форма наборната военна служба предвид войните, които се водят близо до нас.

„Някаква такава форма на подготовка на населението трябва да има. Няма нищо ужасно да има и начално военно обучение. Човек да може да види обратната страна на палачинката. Животът не е само радост, забавление и чай в 17 ч. Не става така“, смята Петър Стоянович.

„Много бързо се отпуснахме, заживявайки в Корекома на собственото си удобство“, допълни той.