Веселин Златков
За разлика от лятото краят на есента, зимата и дори ранната пролет във Варна са доста мрачни и сиви сезони. За това усещане в последно време особено много спомагат огромните количества кал, които градът ни, образно казано, произвежда. Всъщност става въпрос не за производство, а за разпръскване на почва и различни инертни материали по варненските улици и тротоари. Дори за свикналите с неудобствата на варненската зима е очевидно, че в последно време градът ни е по-кален. Причината далеч не е в това, че не се почиства, защото също така всички сме виждали работничките с оранжевите жилетки, които периодично стържат натрупаната около бордюрите кал. За съжаление обаче, колкото и често да се прави това, ефектът е съвсем кратковременен, защото депата, които бълват кал в града ни, са твърде много.
Трудно е да се каже откъде най-често и в най-големи количества се разнася лепкавата мръсотия. Със сигурност обаче една от основните заслуги е на шофьорите, паркиращи в зелените площи. Да нагазват с дебелите грайфери в някоя градинка, като че ли е по-скоро практика, отколкото изключение за водачите на джипове. Веднъж разорани и с разбити бордюри, зелените площи много бързо се превръщат в паркинг. В някои жилищни райони пък те се използват като такива по принуда, защото нормални, асфалтирани места в междублоковите пространства или няма, или са много малко.
Паркирането насред градинка във Варна обаче сякаш не се смята за нарушение, защото не се и санкционира. Редки случаи на реакция има само когато медиите публикуват някой особено драстичен случай на паркиране в зелени площи. Не само последните обаче могат да се определят като депа за кал. Такава се разнася и от строителните обекти, които макар и да са по-малко на брой, вече изобщо не се контролират по този показател.
Купчините пясък на центъра ще стоят така до пролетта
Преди години варненският кмет Кирил Йорданов много гордо обяви, че ще се глобяват мръсните камиони и ще се контролира дали строителните площадки не замърсяват града. Реалността в момента показва, че инертните материали, необходими за всяко строителство, се стоварват, без да се вземат мерки да се намали разнасянето им из целия град. Подобно отношение към пясъка има дори и на общинските обекти, които би трябвало да са образец за това как да се работи, без да се замърсява градът.
Последният драстичен пример е изникналата купчина пясък в самия център на Варна, до емблематичната Дупка. Махането на бараките и пристъпването към благоустрояването на тази язва на центъра безспорно беше посрещнато с одобрение от всички варненци. Не е ясно обаче колко от тях се радват по същия начин на купчините пясък, изсипани на центъра явно във връзка с тази дългоочаквана реконструкция. Според зам.-кмета на Варна арх. Димитър Николов камарата от инертния материал ще си стои така около три месеца - до април, когато реално ще започне изпълнението на проекта за нов варненски център. Защо обаче пясъкът отсега трябва да стои на това място - на вятъра и дъжда, остава пълна мистерия.
Мбапе пропуска мача с Италия
Дата: 12/11, 01:30
Германска компания сключи договор за 60 млн. евро с Илон Мъск
Дата: 12/11, 01:00
Учени разкриха как космическата среда изчерпва запасите от газ в галактиките
Дата: 12/11, 00:30
Кирил Белелиев: „Соларната система не свършва с монтажа на панелите“
Дата: 12/11, 00:10
Двама полицаи помогнаха на бедстваща жена на пътя
Дата: 12/11, 00:00