ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: ЗА КАКВО НЕ СЕ ДОСЕТИ ДЯНКОВ

28/01/2013, 08:36

Близо четири години финансовият ни министър полага неуморни усилия, за да се похвали с най-добрия бюджет в Европа и да стъжни с това живота на милиони българи. Успя и по двата въпроса. И може да си тръгне доволен.

Едно обаче не разбра – какво всъщност е държава. Обикновено се приема, че държавата - това са хората. Те си избират власт, която да се грижи, да могат да работят и живеят нормално. Бюджетът пък трябва да осигури изпълнението на тези грижи. Т.е. важното, основното са хората, народът. Властта и бюджетът трябва да им служат. При Дянков всичко е наопаки – държавата - това са властта, бюджетът и цифрите. Как ще се отразят те на хората, е от второстепенно значение. В резултат на което в края на мандата българите живеят по-зле, отколкото в началото. Като изключим новите километри магистрали, построени с европейски пари, навсякъде - икономика, образование, здравеопазване, търговия, жизнено равнище - има връщане назад. Достатъчно показателни са десетките опразнени магазини с надписи „дава се под наем” на витрините. И все по-голям става броят на младите, които търсят препитание и дом в чужбина. Референдумът вчера показа, че проблемите на страната не ги интересуват – от над един милион българи, пребиваващи извън страната, да гласуват пожелаха едва хиляда! И може би няма да е далеч времето, когато изборите ще станат на практика безсмислени, защото в България ще останат по-малко от половината нейни граждани.

Ще каже някой - криза е, какво е виновен Дянков. Но ще е прав наполовина. Действително кризата е виновна, Дянков само й помага. За да има бюджет, с който да се хвали, той замрази заплати и пенсии, ряза от парите за здраве и какво ли не още. Вместо да стимулира бизнеса и да открива нови работни места, той предпочита да плаща помощи на рекордно нарасналата армия на безработни...

За едно обаче не успя да се досети Дянков – как да намали броя на пенсионерите и така да направи бюджета още по-лъскав. За това се сети тия дни негов колега – японският вицепремиер и финансов министър Таро Асо. Както съобщи „Гардиън”, Асо посъветвал възрастните си сънародници „да побързат да умрат”, за да намалят медицинските разходи на държавата. „Аз бих се будил всяка сутрин с все по-тежко чувство, ако знаех, че лечението ми се плаща от държавата”, заявил той и посочил, че ще се противопостави на отпускането на помощите за възрастните. Като че ли тези хора цял живот не са отделяли от заплатите си именно за да има с какво да изкарат старините си.

Щом японският вице мисли така, какво остава за колегата му от една малка държава. Представяте ли си какъв бляскав бюджет ще имаме, ако изведнъж изчезнат два милиона пенсионери. Е, ще останат няколко хиляди – все пак ще трябва да се пенсионират министрите, депутатите и други заслужили люде. Но за тях пари ще се намерят. Така че засега Дянков изостава. Но що е време, пред нас е. Мандатът още не е изтекъл.

Йордан Дончев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!