СЕМЕЙСТВО ЖИВЕЕ ВЪВ ВОДНА КУЛА ВЕЧЕ 28 ГОДИНИ!

29/01/2013, 07:55

При свечеряване 16-метровата постройка на железопътната гара на хасковското село Книжовник добива зловещ вид и заприличва на свърталище на духове. Призрачният вид на странната и самотна масивна сграда се допълва от олющените мазилки и продънените и уплътнени с найлони дограми.

"Постоянен адрес: област Хасково, община Хасково, село Книжовник, жп гара Книжовник", е записано в личните карти на 54-годишния Георги Делчев, съпругата му Йорданка и 19-годишния им син Десислав.

Вече настъпва 28-ата година, откакто фамилията обитава необичайния имот край жп линията. Той всъщност навремето е бил водна кула - съоръжение, което е пълнело с прясна вода отдавна забравените парни локомотиви Такива в България са останали не повече от десетина след "пенсионирането" им в началото на 80-те години на миналия век, пише 24 часа.

"Почти целия си съзнателен живот изкарахме тука, за мене няма нищо необичайно това да е домът ни. Преместихме се през 1985 г. Имахме кирпичена къща в селото, но от влагата през зимата тя рухна и останахме без покрив. Трябваше да се търсят варианти за временно настаняване", спомня си Георги.

Както обаче често се случва, временното става постоянно: тук се раждат трите му дъщери и синът.

"С работодателите ми от БДЖ се споразумяхме да плащаме символичен наем. В началото наистина бе кошмар - денонощно по линията тракаха и надуваха свирки товарни и пътнически композиции. Сега е друго, трасето опустя. На ден двете посоки прекосяват по 2 пътнически дизелови мотриси, а товарни влакове почти не минават", уточнява Георги. Той е работник по поддръжка на линиите и мостовете в пловдивското депо на БДЖ.

В зимния сезон тричленната сега фамилия се е свряла в една стая. Вътре е телевизорът, готварската и отоплителните печки. Няма гардероб, дрехи и покъщнина висят на въжета

за простиране на пране. Храненето е на ниска, метър на метър, масичка.

"Всъщност имаме и кухня, и течаща вода, но не я ползваме този сезон, няма как да я отопляваме", казва домакинята. Тоалетната е на двора, а за баня тримата ползват друго помещение в сградата, макар да нямат бойлер - топлят си водата. Преживяват с малко над 500 лева на месец - от заплатата на Георги и пенсията по болест на Йорданка.

"Може да ви се струва неугледно тука, но всъщност сградата е страшно здрава, макар подът и таванът да са дъсчени - има половин метър дебели дълбоки каменни основи, а градежът е тухла. Разказвали са ми, че е била вдигната в края на 20-те години на миналия век от немските строители на железницата. Ето например последното силно земетресение в Егейско море въобще не го усети никой от нас", дава пример Делчев.

В помещението е чисто, макар и разхвърляно, а на стената са окачени икона на Света Богородица и религиозен календар за тази година. "Някой път дори само упованието във вярата е достатъчно", смята Йорданка.

Когато съоръжението все още действало по предназначение, водата била докарвана от два алтернативни кладенеца - сондаж на 12 метра под самата сграда и помпена станция на половин километър от мястото. По тръбите била качвана в помещение на таванския етаж. Там и досега има метална цистерна, побираща цели 60 тона вода. До нея обаче вече не може да се стигне - стълбището нагоре е рухнало. Отдавна не съществува и човката, от която са се пълнели търбусите на парните машини.

"Тук пък, където сме, са били помещенията за обслужващия персонал", вметва Георги.

"Важното за мен е да имам покрив над главата си, други претенции за лукс никога не съм имал", обяснява и абитуриентът в Гимназията по селско стопанство в Хасково Десислав. Бъдещият фермер се опитва да си докарва по някой лев през летния сезон, когато в земеделския район има търсене на работна ръка. Когато пък не е ангажиран, по цял ден е на риба из околните водоеми. "Не ми липсва компютър, пък и ми е противопоказно с моите големи диоптри", отговаря ни тийнейджърът.

Тримата си помагат за бюджета през лятото, като в еднодекаровата градина садят зеленчук и картофи, а водата за напояване е в изобилие.

Двете им дъщери Добринка и Генка също са отраснали край коловозите. Те обаче вече са се задомили в Хасково и рядко навестяват родния дом.

А третата - средната по възраст Маргарита - била 22-годишна. Вече се била сгодила за обожател от село Долно Войводино, но още живеела в кулата. На 9 август 2008 г. късно през нощта двамата с бъдещия си съпруг пътували за неговото село, когато автомобилът му аварирал до мост над река. Двамата слезли от двете страни на колата, като красивата Маргарита остава на пътното платно. Изскочил зад завоя шофьор на камион не успял да набие навреме спирачките и помел младата жена, която издъхнала на място.

"Гледката не беше от най-красивите. Не искаме да си спомняме за това, загубата ни бе непрежалима", казва фамилията. Впоследствие виновният шофьор е осъден. "Присъдиха ни 70 000 лева кръвнина, но едва наскоро ни преведоха 30 000 лева. С парите вече съм пазарил истинска къща, тука наблизо е. Трябва обаче сериозен ремонт. Не знам кога ще можем да се преместим", продължава бащата.

По пътя от жп станцията към близката гора се навъртат какви ли не странници. Двете кучета в двора обаче са 24 часа на поста си. "И да понечи някой да влезе да краде, без животните да го усетят, какво - най-много да си тръгне със завивките ни и някой буркан туршия, друго нямаме", обобщава железничарското семейство.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!