Зоопарк - да бе, да

19/05/2011, 11:24

Варненският нито е градина, нито е парк. Забрави ли общината за проекта за преместване?

Мразя да водя 3-годишната си дъщеря в зоологическата градина. Тя, естествено, обича. Кое дете не иска да пъха солети на животните през решетките и да се радва, като ги гледа как лакомо ги нагъват? Но на мен ми се свива стомахът. И душичката ми става една такава малка, набръчкана като стафида след срока на годност, щом се сблъскам челно с мизерията, в която са насилствено принудени да оцеляват обитателите на т.нар. зоопарк. Всъщност никак не мога да схвана защо варненският продължава да бъде наричан така.

Нито е градина, нито е парк. И следа няма от подобни благини, предполагащи наличието най-малкото на зеленина и простор.

Едва ли трябва да обвиняваме ръководството на зоокъта, което прави, каквото е по силите му. Допреди година и нещо имаше проект, гарантиран от общинския съвет всичко това да се промени. Новите клетки трябваше да бъдат изградени на площ 80-90 дка. Там щеше да има множество атракциони и сладкарница за деца. Обиколката на новото съоръжение щеше да отнема 2 часа, а не както досега - около 30 минути.

А то какво се случва? Маймунките, добре че така или иначе не са от големите представители на рода си, та да кажем, че се ширят в бункера си. Техните съседи, мечките, са от богаташите в зоопарка. От четириногите те са единствените, които могат да се похвалят със собствен басейн, макар и с размерите на локва, при това останала след лек пролетен дъждец, дори не порой... Нататък нещата стават още по-трагични. Хищниците ти идва живи да ги оплачеш. Те, завалиите, масово крачат напред-назад като преяли коне с психично разтройство в 20-те си квадрата. То само като видиш царя на животните, и ти се отщява. Три лъва, напъхани в клетка колкото кибритена кутийка, без никакъв шанс да си раздвижат кокалаците. Отдавна са забравили какво означава да бягаш. По цял ден дремят. От време на време изревават, колкото да докажат на самите себе си, че още са живи.

Не по-лека е съдбата на елените. Те целогодишно газят в стабилно количество кал. Трева нийде не се вижда. Че за какво им е? Няма да ги разглезваме я с разни зелени гледки за успокояване на очите и нервите... Не знам дали копитните могат да хващат ревматизъм, но за тези съм почти убедена, че нощно време кокалите здравата ги въртят. Понитата са най-добре. При тях, тъй като важи максимата „Който не работи, не трябва да яде“, поне имат шанса да се измъкват от затвора, наречен зоокът. За зайците, морските свинчета и другите дребни гадини направо не ми се пише. Пернатите са най-добре, въпреки че пеликаните зимата трепереха като лист, носен от вятъра.

Защо ги измъчваме тези животни така? Слагаме ги зад някакви решетки, за да могат децата да видят на живо що е то камила. Но това, с което челно се срещат, е едно проскубано, мърляво, преживящо и плюещо нещо. Не знам как Европейският съюз, който вкарва в рамки де що се сети, позволява подобно отношение към четириногите и досега не сме отнесли някоя солидна глоба. А, и никоя природозащитна организация не се е надигнала. Крайно време е общината да направи нещо за варненската зоологическа градина, а животните поставени в условия, ако не същите, то поне близки до естествените, както правят хората по света, с който непрекъснато и за всичко се сравняваме. Тогава това защо го пропускаме? Когато покажа нагледно, че това е лъвът – царят на животните, кой ще ми повярва?

Боряна Тодорова

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!