Парадокс: Дишаме по-чист въздух, но оставаме първи по смъртност в ЕС

12/06/2026, 20:24

Пиксабей

Качеството на атмосферния въздух в България се подобрява устойчиво през последните години, което води до значителен спад и при показателя „преждевременна смъртност, свързана със замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5“ (фини прахови частици с диаметър до 2,5 микрометра) Това показват официалните данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Въпреки тази положителна тенденция и общото намаляване на смъртността на глава от населението в ЕС с над 55% в 23 държави, данните посочват, че България остава страната с най-висока преждевременна смъртност на глава от населението вследствие на ФПЧ2,5 в целия Европейски съюз. На регионално ниво за 2023 г. област Пловдив води негативната статистика в ЕС с най-висок дял на смъртност, редом с регионите Падуа (Италия) и Бродско-Посавска област (Хърватия). Страната, в която смъртността свързана с ФПЧ2,5 е намаляла с най-голям процент между 2005 и 2023 г. е Финландия с 97,5%, а държавата, при която този показател се е изменил най-малко е Гърция с 35,1%., отчитат данните на ЕАОС, цитирани от Нова телевизия.

Най-високият процент на смъртните случаи, дължащи се на ФПЧ2,5 за европейските държави извън ЕС през 2023 г. е бил в регионите Скопски (Северна Македония), Тирана (Албания) и Нишавска област (Сърбия).

В отговор до NOVA от Министерството на здравеопазването обясниха, че излагането на ФПЧ влияе на дихателната и сърдечно-съдовата системи, но липсва пряка областна корелация между замърсяването и хоспитализациите (които намаляват за периода 2019–2024 г.). Причината е, че заболеваемостта е комплексен индикатор, силно зависим от фактори като начин на живот, възраст, трудова среда и икономически стандарт.

Драстичен спад на преждевременната смъртност у нас, но с най-висок дял на фона на държавите от ЕС

Според статистиката на ЕАОС, случаите на преждевременна смъртност у нас, дължащи се на замърсяване с ФПЧ2,5 бележат сериозен спад за последния тригодишен период:

2021 г. – 10 375 смъртни случая
2022 г. – 8 297 смъртни случая
2023 г. – 6 729 смъртни случая

Като за периода от 2005 до 2023 г., общото намаляване на калкулираната преждевременна смъртност в България е 60,5%.

Броят на смъртните случаи би бил равен на нула?

В отговор до NOVA от Министерството на здравеопазването обясниха, че официалната методология на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) не изчислява преждевременната смъртност на базата на действащите европейски и национални правни норми, които представляват законните изисквания у нас. Здравните власти подчертават, че ако се използва настоящата нормативна уредба, броят на смъртните случаи от замърсяване с ФПЧ в България би бил равен на нула, тъй като страната ни в момента спазва нормите за съдържание на фини прахови частици в атмосферния въздух.

Изчисленията на ЕАОС обаче стъпват върху препоръчителните норми за атмосферни замърсители от Ръководство на СЗО за качество на въздуха от 2021 г., които се различават от нормите в новата директива на Европейския съюз за качеството на атмосферния въздух (Директива ЕС 2024/2881) и националното ни законодателство. Нормирането на замърсители е комплексен процес, в който се взима предвид както директния здравен ефект, така и въздействието на социалните и икономически фактори върху здравето. Последните, заедно със силно рестриктивните норми за качество на атмосферния въздух съгласно Ръководството на СЗО, са потенциален генератор на здравен риск като следствие от лишения и понижаване на жизнения стандарт. От министерството допълват, че Директива ЕС 2024/2881 е с по-либерални норми от препоръките на СЗО и с въвеждане на отлагателен период, което е резултат от експертно балансиращо решение за най-нисък комплексен здравен риск за населението в Европа в условията на многофакторно въздействие върху човешкото здраве.

От министерството отчитат и че в България има малък брой пунктове за измерване на ФПЧ. Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух на МОСВ се състои от 48 стационарни пункта, от тях 9 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ, 30 автоматични измервателни станции (АИС), 5 автоматични ДОАС системи (работещи на оптичен принцип), както и 4 АИС за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в горски екосистеми - КФС “Рожен”, „Юндола”, „Витиня” и „Ст. Оряхово”.

В тази система за мониторинг ежедневно се контролират концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен, олово, кадмий, никел, арсен, ПАВ. Допълнително, според характера и източниците на емисии в отделни райони от територията на страната се контролират специфичните показатели: фенол, амоняк, толуен, ксилен, стирен, серовъглерод, сероводород, метан и неметанови въглеводороди, както и някои други специфични замърсители.

Според здравното министерство пунктовете, които отчитат замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5 са разположени в зони с по-високо замърсяване и не са представителни за по-малките населени места в страната. За региони, в които няма проведен реален мониторинг по показател ФПЧ2,5, ЕАОС ползва стойности, които са математично моделирани от реалния мониторинг на ФПЧ10 в същите региони - това са т. нар. „псевдо пунктове за ФПЧ2,5“, съгласно терминологията на ЕАОС, считат от ведомството. По този начин, генерираната статистическа грешка при математичния преход (ФПЧ10 към ФПЧ2,5) се допълва с последваща статистическа грешка при изчисляването на преждевременната смъртност от „псевдо-експозиция“ на ФПЧ2,5. Това натрупване на статистически грешки компрометира доверителността на получения резултат.

Кои са най-честите заболявания свързани със замърсяването на въздуха?

Излагането на фини прахови частици оказва влияние основно върху три групи заболявания:

Заболявания на дихателната система (най-пряко свързани)
Сърдечно-съдови заболявания
Метаболитни и системни нарушения

От здравното министерство обясниха, че за оценка на заболеваемостта на дихателната система по области, в повечето случаи са използвани обобщените данни от РЗОК за броя на извършените първични прегледи от общо практикуващите лекари и специалистите през съответната година, включени в Клас Х „Болести на дихателната система” на МКБ-10. Заболеваемостта е изчислена на 100 000 жители по възрастови групи − деца от 0-17-годишна възраст и лица над 18 години.

Данните показват, че както за Клас Х – Болести на дихателната система, така и по отношение отделни подкласове болести, заболеваемостта на национално ниво показва динамика в последния шестгодишен период, с регистрирано понижение в хоспитализираната заболеваемост по време на пандемията от Ковид – 19 и последващо увеличение на болничното лечение през 2022г., 2023г. и 2024г., с достигане на стойности, близки до 2019 г. Тази статистика се потвърждава включително за индивидуални нозологични единици, които по принцип се повлияват и от качеството на атмосферния въздух и състоянието на околната среда – бронхиална астма, хроничен бронхит, хроничен ринит и др. От друга страна, резултатите за 2023 г. и 2024 г. от мониторинга на качеството на атмосферния въздух маркират експозиция на населението с фини прахови частици, която е по-ниска на национално ниво спрямо данните за предходните години.

По-информативни са данните за хоспитализираната заболеваемост от дихателни заболявания. В последния 6 годишен период 2019-2024 г. се установява положителна динамика с намаляване на дела на хоспитализациите по „Клас Х – Болести на дихателната система“, уточниха от министерството.

Има ли региони с по-висока заболеваемост?

Данните за хоспитализираната заболеваемост от дихателни болести се различават по области, но не се отчита директна зависимост между нивата на замърсяване на въздуха и броя на приетите в болница пациенти. Анализите показват, че замърсяването на въздуха у нас има по-скоро инцидентен, отколкото системен характер.

Значимо влияние върху динамиката на заболеваемостта от дихателни заболявания оказват също моделът на живот, трудовата среда, наличието на вредни навици, физиологичните особености на отделния индивид, възрастта, както и моментната епидемична обстановка на общинско и областно ниво. Заболеваемостта е интегрален здравен индикатор, резултат от комплексното влияние на множество рискови фактори – генетични, биомедицински, поведенчески, социално-икономически, екологични, в това число и от атмосферното замърсяване, което е съществена трудност при проследяването на причинно-следствени връзки между качеството на атмосферния въздух и здравния ефект, уточняват от здравното министерство.

Защо ФПЧ2,5 са по-опасни от ФПЧ10?

ФПЧ10 (груби частици): Това е видимият прах от непочистени улици, строителни площадки или вятър. Поради по-едрия си размер (под 10 микрометра), те се улавят от горните дихателни пътища и предизвикват предимно кашлица и дразнене в гърлото.

ФПЧ2,5 (фини частици): Те са над 30 пъти по-тънки от човешки косъм и са продукт изцяло на процеси на горене – от домашните печки на твърдо гориво и автомобилния трафик до емисиите на тежката индустрия. Поради микроскопичния си размер, те заобикалят защитните сили на организма, достигат дълбоко в алвеолите на белите дробове и навлизат директно в кръвния поток. Именно те причиняват тежки съдови възпаления, инфаркти и инсулти и са причината за черната статистика за преждевременна смъртност.

Защо РИОСВ принудително спря от експлоатация котел 2 на ТЕЦ „Бобов дол”?

През изминалия месец последната стъпка от страна на държавата спрямо замърсяването на въздуха беше да спре принудително от експлоатация котел 2 на ТЕЦ „Бобов дол”. При инспекцията са били установени нередности и пропуски в работата на съоръжението, които водят до неорганизирани емисии. Това се случи на фона на години наред протести, организирани от жители в близките населените места, както и екоактивисти от „Грийнпийс” - България, като през май месец имаше две такива демонстрации.

От министерството на околната среда и водите обясниха, че енергиен котел 2 е спрян от експлоатация до отстраняване на нередностите. Установени били пропуски в работата на енергийния котел, които водят до неорганизирани емисии.

„Дружеството разполага с три котела. Единият от тях е в ремонт, а другият трябва да остане в експлоатация, така че да работи минимум един котел. Сроковете са до предприемането на ефективни мерки, които да дадат нужния резултат”, обясни Наско Станимиров – директор дирекция АФПД към РИОСВ – София.

„Направени са проверки и е установено наличие на неорганизирани емисии с източник от сградата, където са разположени енергийните котли на централата”, обясни през май министърът на екологията Росица Карамфилова. Установено е още, че има и наличие на сериозно количество неорганизирани емисии от газоходите на работещия енергиен котел 2, които са в участъка след димните вентилатори преди сероочистващата вентилация.

Министърът обясни, че от 2020 година досега са наложени над 117 акта на санкции над 9 милиона лева. Потвърдени и събрани са малко над 1 милион евро санкции. От началото на годината са извършени 29 проверки и са съставени над 13 акта досега за нарушения на екологичното законодателство.

След като от МОСВ спряха котел 2 от дружеството ТЕЦ – „Бобовдол” разпространиха позиция, в която обявиха, че 70% от мощностите са рехабилитирани или в края на етапа по рехабилитация и обновяване. „Ще обновим и оставащия втори блок, с което надяваме се - ще заслужим доверието на обществото и институциите”. И още, че може да възникне проблем за енергийната сигурност, защото котел 1 е изведен в планов ремонт до края на септември. И че със затварянето на 2 блок централата остава без резервна заместваща мощност при авария на блок 3 до отмяна на Принудителната административна мярка.

През юни от „Грийнпийс” – България оповестиха данни, че от началото на 2026г. са отчетени пет превишения на средночасовата норма за серен диоксид и две превишения на среднодневната норма за фини прахови частици в района на ТЕЦ „Бобов дол”. Тези данни са на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) и са получени от „Грийнпийс“ – България по Закона за достъп до обществена информация.

Тези превишения са отчетени при измерване в рамките на едва 21 дни с мобилната станция на ИАОС. Тя е била в Големо село по предварително утвърден график и два пъти заради сигнали за замърсяване.

През изминалата година пък са отчетени 55 превишения на нормата за серен диоксид при позволени по закон едва 24 на година.

През 2017 г. България беше осъдена от Съда на Европейския съюз в Люксембург за това, че страната ни не е успяла да спре замърсяването от ФПЧ10 за период от над шест години от 2007 до 2014 г. От документа тогава стана ясно, че у нас има най-висока концентрация на фини прахови частици в градовете на фона на останалите страни от Европейския съюз, а годишно има над 11 хиляди случая на преждевременна смъртност. Искът беше заведен от Европейската комисия.

Съдът на Европейския съюз срещу мръсния въздух в България

През 2023 г. обаче Съдът на Европейския съюз отхвърли като недопустим иска на Европейската комисия срещу България за заплащане на финансови санкции за качеството на атмосферния въздух. На 29 март 2021 г. беше образувано дело пред Съда на ЕС, по което Европейската комисия поиска на България да бъдат наложени финансови санкции в размер на 11 млн. лв. еднократна санкция и 20 млн. лв. периодична санкция на всяка година неизпълнение. На практика средствата бяха изискуеми от деня на постановяване на решението в такава посока, но Съдът на ЕС отхвърли иска срещу България.

Равносметката от официалните данни показва, че България се намира в преходен период – черната статистика за преждевременната смъртност се свива с хиляди случаи на година, но страната ни все още я оглавява.

Макар България ни да спечели съдебната битка, реалният тест за екологичната политика тепърва предстои. Решаването на кризата с качеството е въпрос на ефективен и денонощен контрол – както над електрическите централи, така и над битовото отопление и транспорта.